Той набожно ми хваща ръцете; както по филмите правят храбреците татковци с героя, попречил на любимата им щерка да се хвърли под влака или под някой садист.
— Но ще е сложничко — забелязвам.
— Да, нали?
— Ще имам нужда от вас.
— Разчитайте на мен.
— От вас, това значи може би и от вашия живот.
— О, този мой живот, комисаре, отдавна е подчинен на справедливата кауза. Разполагайте с него, както намерите за добре.
— Нямате ли да ми дадете някоя цигарка? Нещо съм махмурлия тази сутрин.
Той ми подава пакет димящи пръчки и ми запалва една.
Изхвърляйки прекрасна димна завеса в калносивото утро, аз замислям моята историйка.
— Ще ми трябват бърза кола, картечница, як пищов и вечерни облекла.
— Ще намеря всичко това.
— Отлично. Тогава среща в осем часа при майка Брукер.
Ние изкарваме един разюздан ден в пристройката на свещеника, пиейки и развратничейки. Ахмакът, който казал, че апетитът идвал с яденето, не се е излъгал. Снощи малката Теза не бе чак толкова пламенна в желанието си да ме придружи до седмото небе от кеф. Въпреки добрата си воля тя се оказа твърде резервирана, за да ме накара да скърцам със зъби и да забравя рождената си дата. Но днес за няколко часа тя значително бе напреднала и ако имаше изпит по вдигане на крака, тя със сигурност би получила оценка „добър“.
Тя много обича да играе на „зверопрелъстител“ и ей на, в момента съм принуден да й запушвам устата с ръка, за да сподавя ревовете й на удоволствие. Готини физиономии ще направим, ако прислужницата на свещеника се появи и ни завари в сеното по адамово облекло.
Предполагам, че Буржоа е кихнал на братока за нашето пребиваване тука.
За да убия времето, правя на Тереза гала-представление.
Можете да бъдете сигурни, че тя никога няма да забрави единствения син на Фелиси. И ако един ден се ожени за някой с темперамент, не по-голям от този на валчеста възглавница, считайте, че направо ще му зачерни живота!
В седем часа вечерта спираме да се гъчкаме. Аз ставам кротък като бивол. Колкото до Тереза — тя съвсем е изнемощяла и отпаднала. Така й треперят мотовилките, че надали ще успее да пъхне свещичка дори и на тип, чиято задна дупка за проветрение се окаже широка колкото централния вход на лионската гара.
— Да хапнем малко шунка и да довършим това превъзходно винце — съветвам аз. — Иначе съвсем ще вържем кънките. А за бачкането, дето ме чака, може да съм всичко друго, само не и размекнат.
— Слушай — шепне тя. — Защо не ме вземеш със себе си?
— Къде?
— Когато тази сутрин господинът беше тук, аз всичко чух. Изглежда, че ще ходите на прием и ще се опитвате да убиете един от ония мръсници, гестаповците. Моля те, вземи ме със себе си! Бих могла да ти бъда полезна. Не можеш да не се довериш на една жена.
— Ти се шегуваш. Не съм свикнал да намъквам добрите женски сред шамарите.
— Знаеш, че аз не се страхувам. Не и с тебе!
Накратко, тя до такава степен ми досажда, че накрая аз отстъпвам. В крайна сметка пък вярно е, че тя може да ми бъде полезна с не дотам интелигентната си физиономия. Разбира се, не й споменавам за тази последната причина.
Ако очите на Лора бяха пистолети, на мен нямаше да ми остава нищо друго, освен да се направя на маршал Ней и да изкрещя: „Право в сърцето, но запазете лицето!“
Когато ме вижда да влизам при мамчето Брукер с друга кобила, тя се сепва, все едно че се е насадила на семейство смоци.
Аз се правя на непринуден, като целувам и двете жени.
— Тереза, една сътрудничка…
Двете куклички измънкват по едно кратичко „добър ден“.
Трябва да кажа, че медицинската сестричка не обръща внимание на гневната Лора.
— Кажете, майко Брукер, няма ли да ви се намери някакъв вечерен тоалет за това младо момиче?
— О, ами да! — казва дебеланата. — Дъщеря ми, която работи като шивачка в Париж, е оставила тук рокли, които облича, като се върне, за да смае с тях приятелките си. Елате в нейната стая, госпожице!
Двете изчезват.
— В действителност — казва Лора, като извръща глава — ти си голям еклектик.
— Без майтап? — възкликвам. — Ти ревнуваш ли ме? Наистина няма защо, не я ли видя как се е омотала тази калугерица?
— О, хайде, хайде… Един път в леглото…
— Какво един път в леглото? Слушай, Лора, това гадже е едно бедно малко момиченце, което по моя вина бе натопено в кофти истории, за които тя самата и хабер си няма. Занимавам се с нея, защото не съм мръсник. И се отнасям към нея като към приятелка, нищо повече!
— Точно затова и я водиш с вас на операция.
— Защото физиономията й вдъхва доверие.
— А, така ли?
— Дявол да го вземе, погледни я! Тя е толкова хитра, колкото катафалка! Толкова е хрисима…