Следвайки го, заобикаляме кухнята и влизаме в един килер за метли.
Управителят ни наблюдава как оставяме касата. Да можеше да се чупи… Но напротив, той се навежда и вади една бутилка от преградките, за да й види марката. После тръгва да я остави обратно и точно тогава открива тежката „Томпсън“.
— Медре ди Дио! — започва да мънка.
Навярно би могъл да каже и повече и сигурно с по-силен глас, но аз не му оставям време за това. Халосвам го с дръжката по тила, като напъвам с моите осемдесет килограма. Тилът му изпуква като торба с орехи, свличаща се по стълбище, и чешитът се изсипва сред паяжините. Завличам го в другия край на килера и го покривам с разхвърлените там метли и парцали.
— Започна се! — казвам набързо. — Оттук нататък не трябва да се задържаме много-много. Ето какво ще направим: вие, Буржоа, ще останете тука. Пригответе картечницата и я оставете наблизо. Ще наблюдавате коридорите оттук, та чак до приемната. Ако ме видите да се изнасям оттам на бегом, грабвайте артилерията и си пробивайте път навън. Мисля, че можете да си служите с нея?
— Не се притеснявайте!
— Добре. Отиваме в голямата зала. Схвана ли, Тереза? Аз дискретно ще ти посоча фон Гресен. Ти трябва да се доближиш до него и да го заговориш. Ще му кажеш: „Господине, имам едно важно съобщение за вас във връзка с убийството на вашия сътрудник Тиери.“. Ще запомниш ли?
Тереза прилежно повтаря.
— Имам едно важно съобщение за вас във връзка с убийството на вашия сътрудник Тиери…
— Точно така! И ще добавиш: „Ще се съгласите ли на един разговор насаме?“
— Разговар насаме?
— Да. Ще се отделите от другите. Ако е в някоя стая — отлично, ликвидирвам го безшумно. Ако е само малко встрани от другите в залата, толкова по-зле! И в двата случая ще се приближа до вас с поднос, все едно че съм някой забързан сервитьор. След като това стане, повече с нищо не се занимавай и изчезвай в колата. Но в никакъв случай не тичай, бъди спокойна! Ако има паника, викай с другите. Накратко, прави, каквото правят и другите.
Протягам ръка на Буржоа.
— Довиждане, старче, радвам се, че се запознах с вас. Той пребледнява.
— Сан Антонио!
— Ш-т!
— Да не би да искате да кажете?…
— Нищо не искам да кажа. Типът, който скача с чадър вместо с парашут от третия етаж на Айфеловата кула, също нищо не иска да каже. Просто ви препоръчвам да не правите глупости. Човек не може да знае предварително как ще се развият събитията. Ако видите, че с мене е свършено, не настоявайте и тихомълком се спасявайте. Един път да свършим работата — ако успеем — и после, всеки за себе си.
Превивам се от смях.
— Хайде, стига с тия физиономии, малките, струва ми се, че тази нощ нашата звезда грее на небосклона!
От една масичка за съдове вземам поднос с чаши и придружен от Тереза, се отправям към приемната зала.
Бутам двукрилата врата. И очите ми почват да дават заето. Каква наслада за погледа! Пълно е с униформи, накичени с паети и покрити с ордени; бляскави тоалети, бижута, светлини, позлата…
В дъното на огромната зала италиански оркестър свири Верди. Монументалният бюфет е окупиран. Човек би си помислил, че там са се насъбрали някакви скитници, а не отбрана тайфа. Ах, как си тъпчат устите, тия мърши! Ах, кранти такива!
Те са поне двеста. Трудничко ще е да се открие фон Гресен в тая тълпа.
Как да се справя с това, без да събудя подозрение?
Търся с поглед Тереза и я виждам да говори с един висш немски офицер.
Дано само да не направи някой гаф!
Приближавам се до един сервитьор и го питам, придавайки си белгийски акцент:
— Ти познаваш ли оня, прословутия генерал, фон Гресен, директора на германската полиция?
Той ми казва:
— Да, това е онзи, който говори с младото момиче в розово.
Младото момиче в розово е Тереза.
Ах, това маце, улучи направо в целта, не е толкова глупавичка, колкото изглежда!
Не е толкова глупавичка…
Свещена тъпота! Като някой болен от амнезия, който си възвръща паметта след сътресения, така и аз си възвръщам разсъдъка. Това е направо зашеметяващо, аз всичко разбирам! ВСИЧКО!…
Гръбначният ми мозък се превръща в желе от френско грозде; другият ми мозък става голям, колкото лешник и ако някой бабаит ми гръмне някоя маслинка, може да бъде сигурен, че ще му пусна литър олио.
При получаването на снимката, която направих в болницата в Ла Пан, Лондон отговори, че става въпрос за австрийската шпионка Елза Маурер. Да, но секретните служби нямаха предвид бедната мис Камера, а медицинската сестра, тази скапанячка Тереза, която се виждаше много по-ясно на снимката, отколкото ранената.