ГЛАВА XXII
От шубето започват да ме сърбят краката. Казвам си, че този път май наистина изгорях като палачинка, а и не само аз, ами и Буржоа, майка Брукер, Лора и всички останали от тайфата.
И всичко това по моя вина! Сглупих, като не проявих нюх, аз, дето минавам за най-добрата хрътка на Франция. Боже мили! Не беше чак толкова трудно да се досети човек, че бедното девойче-камера не би могло да бъде шпионка, тъй като си бе пожертвала живота, за да спаси Тиери. Шпионката бе Тереза, тъй наречената Тереза… Тереза, маскирала се като невинна медицинска сестра, за да може по-до-бре да наблюдава Слаак.
Поглеждам я. Явно на бърза ръка сега киха всичко на фон Гресен. Значи несъмнено в Гестапо не са се измамили с формулярите за освобождаване на затворници, подписани от Тиери; вместо да опандизят Буржоа, сметнали са за по-разумно да ни напъхат Тереза в ръцете, за да ни окошарят всички.
Да, тя предупреждава фон Герсен! Той се оглежда неспокойно. Търси ме.
Ако не действам веднага, всичко е спукано.
Заобикалям групичките хора и прикривайки се, както аз си знам, започвам да доближавам отзад шефа на Гестапо. Тереза е толкова заета да му разяснява подробности, че в момента не ми обръща внимание. Толкова по-добре! Сигурно си блъскат тиквите, за да измъдрят някакъв начин, по който да ни арестуват, Буржоа и мене, без излишни неприятности.
Ето ме на два метра от двойката. Правя се, че ми е паднала ръкавицата. Оставям подноса на един шкаф и прикляквам зад едно голямо кресло. Тук никой не може да ме види, тъй като се намирам между дивана и крилото за прозореца. Вадя изпод мишницата си 9-милиметровия патлак. С трениран палец махам предпазителя.
Коленича, препъвам лявата си ръка, за да имам опора, тъй като държа да не пропусна германеца. Не става въпрос за някакъв номер на Буфало Бил. Защото след като си свърша работата с този свръх-чувствителен спусък, няма да отида в средата на пътеката и да поздравя почитаемата публика, нито пък да приема аплодисментите й. Няма да имам време да кажа и гък! Така ще ми надупчат телцето, че ще гледат през него като през рибарска мрежа.
Затова трябва по-добре да се прицеля, тъй като по всяка вероятност това ще е последният ми изстрел.
Затварям едно око, вдигам дулото на пищова и когато железният кръст, окачен на гърдите на фон Дрън-дрън-та-пляс, който точно в този момент се е обърнал към мен, ми идва на мерника, натискам спусъка.
Но въобще не става така, както го бях предвидил. Запомнете един път завинаги, шайка задръстеняци, че никога нищо не отговаря на представите ни за него. Вместо предвидената от мен внезапна неразбория за един миг нищо не става и всичко продължава да е нормално. Музиката така смело бе набрала инерция, шумът от разговорите, тропането с крака, от почукванията на чашките е толкова силен, че изстрелът не бе забелязан от гостите, с изключение на фон Гресен, смъкващ се с парченце олово в сърцето, и на Тереза, която всичко е разбрала и започва да крещи…
Нейните викове ми помагат прекрасно, тъй като около двойката се образува рояк.
Би ми се искало и на тази мръсница да видя сметката: сега тя знае твърде много. Но няма начин да стигна до нея, защото двеста малоумници се мачкат край тялото на фон Гресен.
Със смайваща бързина се изнасям.
Във вестибюла намирам Буржоа.
— Хайде! — казвам кратко.
— Готово ли е?
— Да.
— Хващай си го под мишница и да изчезваме!
За първи път в своя ентусиазъм той е произнесъл цинична дума. Целият е сконфузен, като че ли сега му е времето за това.
— Къде е картечницата?
— В шкафа!
— Тръгвайте!
— А вие? — подскача той.
— Имам една друга сметка за оправяне, но ми трябва тежката артилерия. Девойчето Тереза не е нищо друго освен прословутата австрийска шпионка, идентифицирана от Лондон на снимката, която вие изпратихте. Трябва да я пречукам, тя знае твърде много… Иначе всички сте загубени. Безполезно е и двамата да се оставим да ни опаткат, изчезвайте, дявол да го вземе!
Музиката внезапно е спряла! Надигат се викове.
А аз оставам сащисан. Само преди малко Буржоа е скочил в килера и изхвърча от него с томпсъна в ръка, потупвайки ме по рамото и заявявайки глухо:
— Сега е мой ред!
И се засилва в голямата зала.
Тръгвам след него, но си променям решението. Той иска сам да си покаже рогата. Иска да даде своето тяло като принос в тая скапана война. Неговият час току-що е ударил и той го разпозна, сега отговаря.
Чувам дебелия, груб глас на томпсъна, изтрещял като гръмотевица и започнал да раздава смърт на бързи обороти в съседната стая.
После други изстрели му отговарят и томпсънът млъква. Сега е моментът да се изнижа на пръсти. Трябва да ви кажа, че Буржоа слезе от сцената. И ако не е пречукал Тереза, кой знае какво ще ни се случи.