Тъпанарът на хармониума продължава да копае изкуство. Така се старае на педалите, все едно че се тренира за пробега Бордо-Париж.
— Навярно съм виждал снимката ви в някой френски вестник — подхваща Бозембо. — Може би преди войната. Не, по-скоро! (Той подскача). Сетих се! Случаят с ампулата! Комисарят Сан Антонио, а? Доста неприятности ни създадохте, но нашите служби не успяха да ви ликвидират…
Той се усмихва, по-благ от всякога.
— Това обаче е пропуск, който ще бъде попълнен в много близко бъдеще.
Типът на хармониума удря един последен акорд. Обръща се и тогава забелязвам, че не прилича чак толкова на мошеник. Той е слаб и русоляв, точно това ме е подлъгало. Обаче като го гледаш насреща ти, веднага си даваш сметка, че е човек на висота. Лицето му е малко по-бледо от крема „Шантий“, очите му са зеленикакви и ледени като планинска вода, а устните му са толкова тънки, че устата му прилича просто на някаква цепка.
Той е елегантен, почти хубав. Във всеки случай странен.
Бавно става и се приближава. Човек би казал, че е от породата на семейство котки. Останалите мълчат. Едва сега ми щуква, че Великият Маниту на шайката това е той.
Настава дълга тишина и чувствам, че ако начаса не стане някакаво чудо, ще изкарам нощта при Свети Петър.
Музикантът пъха ръка под сакото ми и вади пистолета. Студено подхвърля няколко думи на своите съучастници, сигурно им трие сол, че са пропуснали да ми вземат оръжието.
С леден глас той ми заявява:
— Господин комисар, тези господинчовци не са дооценили стойността ви. Сметнали са, че не е хубаво да ви обезоръжават.
Оставя малка пауза:
— Значи на посещение в Белгия?
— Както виждате…
— Лондон ли организира туристическите разходки?
— Точно така!
— Доста съм слушал да се говори за вас…
Правя лек поклон.
— Ласкаете ме.
— Да кажем, че ви изказвам уважението си… И съвсем естествено, тук сте с бойна задача?
Не отговарям. Навлизаме в опасна зона.
— Приемам мълчанието ви като съгласие… — продължава той. — Значи, след като сте тук с бойна задача, сигурно имате хора, с които ще се срещнете; ние бихме искали да знаем кои са те.
Аз блъфирам.
— Вижте какво, стари приятелю, не си блъскайте напразно тиквата. След като сте чували да се говори за мен, трябва да знаете, че няма да се разприказвам. Естествено, можете да опитате всякакви изпипани нещица по моето тяло. Ако сте садист, както по-голямата част от вашите приятелчета, направете го, но трябва да бъдете дълбоко убеден, че това с нищо няма да ви помогне. Казах. Млъквам окончателно…
Човекът с хармониума вади една великолепна табакера от кобура си и се почерпва с цигарка.
Предполагам, че за да спази традицията, той ще поднесе една и на мен и вече се усмихвам от умиление.
Но той си прибира табакерата и аз оставам с пръст в… уста.
— Ще бъда професионалист, господин инспекторе — казва блондинът. — Вземам под внимание, че няма да проговорите и ще ви спестя някои церемонии, които развързват езика на хората.
Той се обръща към Артур и шофьора.
— Отведете господина в мазето и без грубости го екзекутирайте.
Продължава да ми се усмихва.
— Понякога сме рицари.
— Благодаря — казвам.
Артур ми прави знак с пищова да стана.
Изправям се.
ГЛАВА VI
Хвърлям един последен поглед към младия шеф. Той придърпва маншетите си и сяда пред хармониума. Приготвя се да издрънка голямото „Ларго“ на Хендел, но аз го прекъсвам.
— Кажете обаче…
— Желаете ли нещо?
Някакво презрение се прокрадва в гласа му.
Тоя страхопъзльо си мисли, че и аз ще свия платната! Може би се надява, че ще му лижа чепиците и ще го моля в името на старата ми майчица.
— Името ви — казвам.
— Улрих, защо?
— В случай, че отново се срещнем тия дни.
Е тука мога да се изфукам, че направо го скапах. Всичките ме гледат, все едно че съм марсианец на разходка по Земята.
— Господинът се перчи — присмива се накрая Артур. — Господинът може би не е разбрал къде го водим!
— Да се екзекутира! — отсича Улрих, като нетърпеливо щраква с пръсти.
Екзекуция! Става за артист тоя шегаджия…
Един след друг излизаме от стаята. Шофьорът минава отпред, отзад Артур ме подбутва с дулото на револвера си. Положително на този тип това му е мания!
Веднага извиквам на помощ моя ангел-хранител и горещо го умолявам да излъска до блясък щастливата ми звезда. Сега е моментът да й направи едно експресно химическо чистене в някое ателие за бързи поръчки!
Мисля като светкавица. Казвам си, че ако се намеря в мазето, вече ще е много късно за действия.