П. Г. Удхаус
Гафовете на Арчи
1
Скандал в хотела
— Слушай какво, мой човек! — викна разгорещено Арчи.
— Сър? — скокна чевръсто служителят на рецепцията. Целият персонал на хотел „Космополис“ независимо от часа на денонощието беше изключително чевръст. Това беше едно от основните изисквания на господин Даниъл Брустър, собственикът. И поради факта, че имаше навика често да се появява изневиделица във фоайето с цел личен и персонален контрол, за служителите му никак не беше безопасно да се отпуснат и за минута.
— Искам да говоря с управителя — повиши още повече глас Арчи.
— Не бих ли могъл аз да ви помогна, сър? — с подкупващ глас предложи услугите си служителят.
Арчи го изгледа с определено съмнение в погледа.
— Скъпи наемни друже — опита се да изясни намеренията си Арчи, — всъщност, възнамерявам да вдигна един ужасен скандал и не мисля, че ще е честно да те набърквам в него. Негодникът, чиято глава искам на тепсия, е самият проклет управител.
В този момент към разговора се присъедини едър, сивокос мъж, който до този момент стоеше наблизо, наблюдавайки суетнята в лобито със сдържаната строгост на пълководец — тренировъчен бой.
— Аз съм управителят — обяви той.
Очите му излъчваха хлад и недружелюбност. Другите, сякаш казваха те, може и да харесват Арчи Мофам, но не и аз. Даниъл Брустър беше готов за битка — знамената бяха вдигнати, всяка фибра от неговото тяло беше стегната като новобранец пред началството си, а ноздрите му издаваха звукът на бойна тръба. Онова, което чу, преди да се намеси, разтърси самите устои на солидната му натура. Хотел „Космополис“ беше негово лично дело и творение, най-скъпо на сърцето му след дъщеря му Люсил. Той, Даниъл Брустър, се гордееше с факта, че този хотел не беше като останалите нюйоркски хотели, ръководени от безименни акционери и безлични бордове на директори, където липсваше напълно личния контакт и директната връзка. В другите хотели винаги ставаха някакви грешки и провали и клиентите непрекъснато се оплакваха. В „Космополис“ обаче никога не се стигаше до сривове, защото той, Даниъл Брустър, винаги бдеше зорко на своя пост и резултатите бяха налице — липсваха каквито и да било оплаквания от гостите на хотела. И сега пред него стоеше някакъв си гърчав английски зеленчук и вдигаше олелия и врява до бога.
— Какво е оплакването ви? — с леден тон попита господин Брустър.
Арчи впи пръсти в най-горното копче на сакото на господин Брустър, но беше оттласнат тутакси с едно рязко движение на солидната гръдна мускулатура под спомената елегантна дреха на неговия събеседник.
— Слушай, старче! Дойдох тук в тази страна да се поогледам наоколо за някоя работа, защото в Англия, както по всичко личи, никой пет пари не дава за моите услуги. Още щом се демобилизирах, семейният съвет започна да ми опява за Страната на Неограничените възможности и малко след това ме изстреля на един презокеански параход. Идеята беше, че може да се хвана с нещо в Америка…
Арчи докопа отново копчето на сакото на господин Брустър, но отново беше отблъснат.
— Между нас казано, в добрата стара родина аз просто се шляех насам-натам и май омръзнах на всички. Както и да е, ето че ме пратиха тук…
Господин Брустър отскубна за пореден път своя събеседник от връхната си дреха.
— Бих предпочел да отложите за по-подходящ момент историята на вашия живот — прекъсна го той все така с арктически лъх в гласа — и да ме информирате какво точно е вашето оплакване от обслужването в хотел „Космополис“.
— Да, разбира се, добрият стар хотел. Точно си идвах на думата. Ето как стана. Един от спътниците ми на кораба каза, че това е най-доброто място в Ню Йорк, където може да се отседне…
— Бил е абсолютно прав — побърза да потвърди собственикът на райското кътче.
— Прав — извиси глас Арчи — дръжки! Щом този е най-добрият, другите сигурно вонят на мухъл, плесен и бъкат от хлебарки. Взех си стая снощи — продължи разказа за страданията си младият Арчи, — и изведнъж чувам някакво проклето кранче отвън, което цяла нощ не спря да капе — кап-кап-кап — не ме остави изобщо да мигна.
Яростта на господин Брустър рязко се покачи нагоре по скалата и той усети как невъзмутимостта му се пропука с лек пукот. Дори собственик на хотел, който държи изкъсо юздите на своите дела, не би могъл да контролира всяко кранче в околността.
— Кап-кап-кап! — изимитира Арчи звука, потрепервайки от самосъжаление. — Освен това оставих обувките си пред вратата, преди да си легна, а тази сутрин те не бяха пипнати. Давам ви честната си дума! Не бяха пипнати.
— Естествено — отвърна господин Брустър. — Моите служители са безкрайно честни.