— Извинете! — каза полицай Донахю.
— Какво?
— Дойде отгоре, сар.
— Разбира се, че дойде отгоре. Касиди!
— Сар?
— Слез долу на улицата, извикай подкрепленията и застани на входа, за да не нахълта тълпата. След пет минути целият град ще се струпа тук.
— Слушам, сар!
— Не пускай никого!
— Няма, сар!
— Постарай се. Хайде, Донахю, тръгвай с мен. По-живо.
— Веднага, сар! — отговори полицай Донахю.
След миг Арчи остана сам в студиото. Две минути по-късно той предпазливо се спускаше по аварийното стълбище, следвайки скорошния пример на господин Мун. Арчи не беше успял да опознае добре господин Мун, но беше видял достатъчно, за да разбере, че в определени кризисни ситуации неговите методи даваха резултат и трябваше да се следват. Елмър Мун не беше добър човек, етиката му беше под всякаква критика, а моралните му принципи твърде съмнителни, но по въпроса за измъкване от опасна и трудна ситуация явно нямаше равен на себе си.
7
Господин Роско Шериф има идея
Арчи постави нова цигара в дългото си цигаре и потънал в нерадостни мисли, запуши. От страховитите му перипетии в студиото на Дж. Б. Уилър беше изминала една седмица и животът, поне за момента, беше изгубил характера си на безгрижно забавление. Господин Уилър, опечален от загубата на своето домашно приготвено питие и безутешен като Ниоба4, беше преустановил временно сеансите за корицата на списанието, лишавайки по този начин Арчи от работата, която придаваше смисъл на живота му. Да не говорим за господин Брустър, който не беше помръднал и на милиметър от възгледа си за своя зет като за усойница в собствената му пазва. И, като капак на всичко, Люсил беше заминала на гости при една от своите съученички. А когато Люсил заминаваше, тя сякаш отнасяше със себе си слънцето. Арчи не се учудваше, че тя е толкова популярна и търсена от приятелките си, но това не му помагаше по-лесно да се примири с отсъствието й.
Въздъхвайки така все едно е понесъл на плещите си скърбите на вселената, той погледна към седящия срещу него приятел, Роско Шериф, рекламния агент, с когото се беше запознал в клуба „Писалка и Мастило“. Те току-що бяха приключили с обяда, а докато се хранеха, Роско Шериф, като повечето хора на действието, влюбени в звука на собствения си глас и умиращи от желание да го упражняват на тема собствената си личност, бълваше като несекващ планински извор весели случки от професионалното си минало. От тях Арчи беше останал с впечатление, че животът на Роско Шериф представлява нещо харизматично, кипящо от енергия и изпълнено с низ от приключения, а на всичко отгоре и твърде доходоносно — всъщност точно такъв живот, какъвто с удоволствие би водил самият той. Искаше му се също като рекламния агент да може да снове нагоре-надолу и да „пробутва разни неща“ или „да свива разни номера“. Даниъл Брустър, помисли си той, щеше да бъде на върха на щастието, ако имаше зет като Роско Шериф.
— Колкото повече опознавам Америка — въздъхна Арчи, — толкова повече ме удивлява тя. Вие, момчета, изглежда започвате да вършите разни неща още от люлката. Ще ми се и аз да можех да върша разни неща като вас.
— Че какво ти пречи? — учуди се събеседникът му.
Арчи внимателно тръсна пепелта от цигарата си в купичката с вода за изплакване на пръсти.
— Ами, право да ти кажа, не знам — отвърна той. — Май на никого от нашето семейство не му е вървяло в това отношение. Всеки път, когато някой Мофам се захваща да прави нещо, неминуемо оплита конците. През Средновековието някакъв Мофам, обзет от внезапен пристъп на енергия, решил да тръгне на поклонение към Йерусалим, облечен като скитащ монах. Странни неща са им хрумвали в онези дни.
— Стигнал ли до там?
— Ами! Точно когато прекрачвал прага на вратата, любимата му хрътка го взела за скитник или разбойник, или взломаджия или както там са им казвали по него време — и го захапала за бута.
— Е, поне е опитал.
— Достатъчно, за да настръхне човек, нали?
Роско Шериф замислено отпи глътка кафе. Той беше апостол на Енергията и Решителното действие и му се стори, че ще успее да приобщи Арчи към своята вяра, а същевременно и той самият да извлече полза за себе си. От няколко дни търсеше човек като Арчи, който да му помогне за нещичко, което беше намислил.
— Ако наистина желаеш да свършиш нещо — каза той, — можеш да започнеш веднага и да ми помогнеш.
Арчи грейна. Душата му жадуваше за действие.
— Само кажи, скъпи друже, само кажи! За какво става дума?
— Ще имаш ли нещо против да приютиш една змия?
— Да приютя змия?
4
Ниоба (гр.) — Дъщеря на лидийския цар Тантал. Възгордяна от многобройната си челяд, тя забранила честването на двудетната Латона — майка на Аполон и Артемида. Последните отмъстили за нея, като избили всичките й синове и дъщери. Ниоба се вкаменила от скръб, бел.пр.