— Само за ден-два.
— Но какво имаш пред вид, старче? Да я приютя къде?
— Там, където живееш. Къде живееш? Не беше ли в „Космополис“? Разбира се! Ти си женен за дъщерята на стария Брустър, спомням си, че четох за това.
— Слушай, момко, не искам да ти развалям деня, да те разочаровам и тъй нататък, но моят скъп тъст никога няма да ми позволи да приютя змия в хотела. Та той едва понася моето присъствие там!
— Той няма да знае, приятелю мой.
— Малко са нещата в хотела, които убягват от вниманието му — със съмнение каза Арчи.
— Не трябва да знае. Целта на занятието е цялата история да остане в строга тайна.
Арчи тръсна още малко пепел в купичката с вода за изплакване на пръсти.
— Струва ми се, че не съм в състояние да обхвана всички аспекти на твоя замисъл, ако мога така да се изразя — заяви той. — Имам пред вид — на първо място — защо смяташ, че животът ти ще се превърне в песен, ако приема да се грижа за тази твоя пълзяща твар?
— Тя не е моя. Принадлежи на мадам Брудовска. Чувал си за нея, нали?
— О, да. Май играе женска змия в някакъв водевил или нещо подобно, нали така, или нещо от този сорт или порядък?
— Близо си, но не съвсем. Тя е водеща изпълнителка на роли в интелектуални трагедии по всички световни сцени.
— Точно така! Сега си спомням. Веднъж жена ми ме замъкна на нейно представление. Натика ме на един от предните редове на партера още преди да разбера какво ми предстои, а после беше късно да се измъкна. Помня, четох в някое от списанията, че един руски принц й подарил змия, нали?
— Това — заяви Шериф — беше впечатлението, което целях да създам, когато разпространих историята в пресата. Аз съм нейният рекламен агент. В действителност самият аз купих Питър — казва се Питър — от Ийст Сайд. Винаги съм смятал, че животните вършат чудесна работа за рекламни трикове. Почти всякога с тяхна помощ съм постигал страхотни резултати. Но с Нейна Светлост ръцете ми са вързани. Всъщност „оковани“ е по-точната дума. Няма да сбъркам, ако заявя, че геният ми е поставен под чехъл. Или безмилостно стъпкан, ако предпочиташ.
— Както кажеш — учтиво се съгласи Арчи. — Но как? Защо твоят гений или както там му каза, се пържи в горещото олио?
— Тя ме държи изкъсо. Не ми дава да направя нищо сензационно. Не един и два, цели двадесет пъти съм й предлагал екстра идеи, и какво — до една ги отхвърли, защото били под достойнството на актриса с нейното положение. Да се пукне човек от яд! Сега съм решил да вдигна шум около името й с кражба. Ще открадна нейната змия.
— Ще я откраднеш? Ще я свиеш, змията, така ли?
— Да. Страхотна история за вестниците, нали разбираш. Тя е доста привързана към Питър. Той е нейният талисман. Мисля, че постепенно и тя започна да вярва в тази измишльотина за руския принц. Ако успея да задигна змията и да я скрия някъде за ден-два, тя сама ще направи останалото.
— Разбирам.
— Ако беше като останалите жени, сама щеше да ми помогне. Но не и Нейно Високоинтелектуално Височество. Ще започне да приказва, че това е евтино и унизително и куп подобни безсмислици. Трябва да бъде истинска кражба, но ако ме пипнат, ще си загубя работата. Ето тук можеш да ми помогнеш ти.
— Но къде ще държа това добро старо влечуго? — възкликна Арчи.
— О, където и да е. Пробиваш няколко дупки в кутия за шапки и спретваш импровизирано леговище. Тъкмо ще ти прави компания.
— Виж, тук си прав. Жена ми замина за няколко дни и вечер се чувствам малко самотен — призна си Арчи.
— Край на самотата, друже мой, щом Питър е с теб. Той е голяма душица. Винаги забавен и мил.
— Предполагам, че не хапе, не жили, или нещо от този род?
— Е, има някакъв минимален процент вероятност. Зависи от времето. Но като оставим това настрана, той е безобиден като канарче.
— Опасни са тези проклети канарчета — замислено каза Арчи. — Кълват.
— Я се стегни! — скастри го остро рекламният агент.
— Добре, де. Ще го взема. Между другото, като започнахме да говорим за кълване и хрупане, с какво да го храня?
— О, той яде всичко. Хляб и прясно мляко, някой плод или рохко сварено яйце, кучешки бисквити или яйца от мравки. Нали разбираш — същото каквото зобваш и ти. Е, страшно съм ти задължен за гостоприемството. Ще ти го върна при подходящ случай. А сега трябва да тръгвам, за да се заема — с практическата страна на нещата. Между другото, Нейна Светлост също е отседнала в „Космополис“. Много удобно. Хайде, довиждане. Пак ще ти се обадя.
Останал сам, Арчи за първи път започна да изпитва сериозни колебания. Той си беше позволил да се поддаде на магнетизма, който се лееше от личността на господин Роско Шериф, но сега, когато другият си беше отишъл, започна да се чуди дали е било благоразумно да прояви отзивчивост и да предложи помощта си за осъществяването на неговия план. До този момент Арчи не беше имал вземане-даване със змии, но в невръстните си години беше отглеждал копринени буби, занимание, донесло му много грижи и неприятности. Имаха навика постоянно се пъхат в салатата, което предизвикваше бурни реакции у околните. Нещо сякаш му подсказваше, че сам, и при това усърдно, си търси белята, но беше дал дума и смяташе, че ще трябва да я удържи.