— Това не е лоша идея!
— Мислиш ли — попита Скуифи с плаха надежда, — че змията може да е била истинска?
— Не съм чувал управата да доставя змии.
— Стори ми се, че се пъхна под леглото.
— Добре де, погледни.
Скуифи потръпна от ужас.
— А, не! Слушай, старче, знаеш ли, просто не мога да спя повече в тази стая. Чудех се дали не можеш да ме подслониш някъде в твоята.
— Дадено! Аз съм в петстотин четиридесет и първа. Точно над твоята. Качвай се. Ето ти ключа. Аз ще поразчистя тук и след минута ще бъда при теб.
Скуифи навлече светкавично халата си и изчезна като рехава утринна мъгла. Арчи погледна под леглото. Главата на Питър се подаде от крачола на панталоните на Скуифи с обичайното изражение на дружелюбно любопитство. Арчи поклати доволно глава и седна на леглото. Въпросът за непосредственото бъдеще на зеления му приятел изискваше задълбочено обмисляне.
Арчи запали цигара и посвети известно време на умствени упражнения. После стана. Беше открил чудесно решение. Той вдигна Питър и го сложи в джоба на халата си. След това излезе от стаята и тръгна нагоре по стълбите. Когато се озова на седмия етаж, Арчи спря пред една стая, която се намираше по средата на коридора.
Отвътре, през отвореното полукръгло прозорче над вратата, се разнасяше ритмичното хъркане на почтен човек, който си почива след изнурителен, изпълнен с работа ден. Както обикновено, господин Брустър спеше дълбоко.
— Ако човек добре поразмърда старата машинария — философски си каза Арчи, — винаги ще намери изход.
Хъркането на тъста му се засили. Арчи измъкна Питър от джоба си и го пусна внимателно през прозорчето.
9
Писмо от Паркър
Дните минаваха и Арчи постепенно свикна с живота в хотел „Космополис“. Като се огледа наоколо и преосмисли предишните си преценки, той заключи, че от цялото си непосредствено обкръжение най-много се възхищава на Паркър, слабият и мрачен камериер на господин Даниъл Брустър. Този мъж, който живееше в непосредствен контакт с един от най-опърничавите хора в Ню Йорк, съумяваше през цялото време да държи главата си гордо изправена и, доколкото можеше да се съди по вида му, да запази общо взето ведро разположение на духа. Чудесен човек, откъдето и да погледнеш. Въпреки че гореше от желание да изкарва прехраната си с честен труд, Арчи не би заменил мястото си с това на Паркър дори и за заплатата на филмова звезда.
Тъкмо Паркър първи насочи вниманието на Арчи към скритите достойнства на Понго. Една сутрин Арчи се беше отбил в апартамента на тъста си, както понякога правеше в старанието си да установи по-дружески отношения, и беше заварил там само камериера, който обезпрашаваше с метличка от пера мебелите и разните джунджурийки, към които тъст му проявяваше необяснима за Арчи привързаност, досущ като прислужник при вдигането на завесата на някой старомоден фарс.
След любезна размяна на поздрави Арчи седна и запали цигара. Паркър продължи със зачистването.
— Шефът — наруши мълчанието Паркър — има някои хубави малки обджей дар5, сър.
— Малки какво?
— Обджей дар, сър.
На Арчи му просветна.
— Аха, най-накрая схванах мисълта ти. Джунджурийка на френски. Сега схващам какво имаш пред вид. Смея да твърдя, че си прав, стари приятелю. Аз самият не чаткам кой знае колко от тези неща.
Паркър с одобрение бръсна една ваза на полицата над камината.
— Някои от нещата на шефа са доста ценни. — Той беше вдигнал малката порцеланова фигурка на война с копието и я почистваше с такова задълбочено старание, сякаш отпъждаше мухи от спяща Венера. Камериерът огледа фигурката с нежност и почтителност, които се сториха на Арчи съвсем неуместни. Вкусът на Арчи по отношение на Изкуството не се отличаваше с изтънченост, за да не кажем, че изобщо не се отличаваше. В неговите очи на дилетант това порцеланово джудже беше само с една степен по-приемливо за гледане от ужасните японски рисунки с туш на тъста му, които винаги беше наблюдавал с мълчалив протест.
— Да вземем тази, например — продължи Паркър. — Доста пари струва. О, доста пари.
— Кой, Понго? — попита недоверчиво Арчи.
— Сър?
— Винаги наричам тази чудата дреболия Понго. Не знам как но друг начин би могъл да я нарича човек, нали така!
Това несериозно отношение никак не се понрави на камериера.
— Доста пари струва — повтори той. — Но не когато е сама. Не сама.
— О, не сама?
— Не сър. Тези фигурки вървят по двойки. Някъде се намира и другата от комплекта, и ако шефът успее да се сдобие с нея, ще има нещо, което наистина си струва. Нещо, за което ценителите биха дали доста пари. Но само едната не струва нищо без другата. Човек трябва да има и двете, ако разбирате какво имам пред вид, сър.
5
Objet d’art (фр.) — предмет на изкуството. В случая произнесено неправилно вместо „обже дар“