— Девет!
Арчи се надигна от мястото си и се обърна. Тази подла атака откъм гърба попари бойния му дух. В този момент един млад мъж, който стоеше точно пред него, също се надигна и се огледа. Беше широкоплещест младеж с решителен вид, който смътно напомни на Арчи на някого, когото беше виждал преди. Но Арчи беше твърде зает с издирването на новопоявилия се конкурент отзад, за да му обърне повече внимание. Най-сетне го откри благодарение на факта, че очите на всички, които се намираха в тази част на залата, бяха вперени в него. Той беше дребен мъж на средна възраст с очила с рогови рамки. Можеше да бъде професор или нещо подобно. С каквото и проклето занимание да си запълваше времето, той очевидно беше човек, с когото трябваше да се съобразяват. Имаше вид на богаташ, а държанието му беше държание на човек, който е готов да се пребори за своето, дори ако това му отнемеше цялото лято.
— Предлагат ми деветстотин. Девет-девет-девет-девет… Арчи дръзко изгледа мъжа с очилата.
— Хиляда! — извика той.
Нахлуването на огромни финансови ресурси в спокойния ход на следобедната процедура беше изтръгнало паството от неговата летаргия. Разнесе се развълнуван шепот. Присъстващите започнаха да проточват вратове и да шават. Що се отнася до свещенослужителя, малко е да се каже, че доброто му настроение се беше възвърнало. Вярата му в неговите ближни се беше извисила от низините до небесата. Той бълбукаше като весело котле на огъня. Въпреки пламенните му хвалебствия, той щеше да бъде съвсем доволен да се избави от малкия брат на Понго за двадесет долара. Мисълта, че наддаването вече беше стигнало до хиляда долара, а неговата комисионна беше двадесет процента, го накара да засияе като току-що калайдисан бакър.
— Наддаването стигна до хиляда долара! — изчурулика той. — Разбира се, господа, не желая да ви припирам. Всички тук сте ценители и никой от вас не би допуснал със скръстени ръце да гледа как една безценна фигура от династия Мин се продава на символична цена. Може би не всички могат добре да видят фигурата там, където е поставена. Уили, занеси я при тях и им я покажи. Ще направим малка пауза, докато разглеждате внимателно тази чудесна фигурка. Хайде, Уили! Размърдай се!
Арчи, който седеше като замаян, усети, че Реджи ван Тюйл беше изкарал първия си сън и говореше нещо на младия мъж пред тях.
— Виж ти, хиляди привети! — каза Реджи. — Не знаех, че си се върнал. Помниш ме, нали? Реджи ван Тюйл. Познавам сестра ти много добре. Арчи, старче, запознай се с моя приятел Бил Брустър. Ама че работа, дявол да го вземе — той се ухили сънливо. — Бях забравил. Разбира се. Той е твой…
— Здравейте — каза младият мъж — Като отворихме дума за сестра ми — обърна се той към Реджи, — да си срещал случайно съпруга й? Предполагам, знаеш, че се е омъжила за някакъв дръвник?
— За мен — побърза да разсее информационното затъмнение Арчи.
— Хайде бе!
— Сестра ти се ожени за мен. Казвам се Арчи Мофам.
Младият мъж сякаш се смути малко.
— Съжалявам — каза той.
— Няма нищо — прости му веднага Арчи.
— Просто се подведох по това, което баща ми пише за теб в писмата си — обясни извинително той.
Арчи кимна.
— Страхувам се, че твоят добър стар родител не ме оценява достатъчно. Но се надявам, че всичко ще се оправи. Ако успея да се докопам до тази странна порцеланова дреболия, ще му се издигна в очите. Искам да кажа, че той има една такава и ако успее да събере фул, както се казва, доколкото разбирам, ще му поникнат крила, ще навири гребена и ще закукурига щастливо.
Младият мъж го изгледа втренчено.
— Ти ли си този, който наддава срещу мен?
— Ъ-ъ-ъ, какво? Ти ли наддаваше срещу мен?
— Исках да купя това нещо за баща ми. Имам си специална причина да не желая да си разваляме точно сега отношенията. И ти ли искаш да се сдобиеш с джунджурийката за него?
— Точно така! Като изненада. Идеята беше на Люсил. Неговият камериер, един момък на име Паркър, ни подхвърли, че това нещо ще бъде предложено на търг.
— Паркър! Боже Господи! Точно Паркър ме уведоми за това. Срещнах го на Бродуей и той ми каза за него.
— Странно, изобщо не споменава за това в писмото си до мен. Бре, дяволите да го вземат, можехме да се сдобием с тази дреболия за по-малко от два долара, ако бяхме наддавали заедно.
— Е, по-добре сега да започнем да наддаваме заедно и да смажем онази неприятна личност там отзад. Не мога да дам повече от хиляда и сто. Това е всичко, с което разполагам.
— И аз не мога да дам повече от хиляда и сто.
— Има само едно нещо. Искам да ми позволиш аз да поднеса фигурката на татко. Имам си специална причина да искам да му приложа малко четки.