— Момко! — извика Арчи.
— Сер?
— Случи се нещо крайно необичайно. Добрият стар Брустър се изтърси неочаквано и сега е във фоайето. И което е още по-странно, сякаш са му поникнали крила.
— Сер?
— Навирил е гребена, нали разбираш. Настроението е от благо по-благо. Доволен е от нещо. Ако сега се явиш пред него с тази твоя история, няма начин да не успееш. Ще те разцелува, ще ти връчи портфейла си и ще ти даде иглата си за вратовръзка. Тичай при оберкелнера и го помоли да те освободи за десетина минути.
Салваторе изчезна да търси споменатия шеф, а Арчи се върна във фоайето да се порадва на необичайното настроение на тъста си.
— Виж ти, виж ти, виж ти, ама че работа! — каза той. — Мислех, че си в Брукпорт.
— Пристигнах тази сутрин, за да се срещна с един мой приятел — отвърна сърдечно господин Брустър. — Професор Бинстед.
— Не мисля, че го познавам.
— Много интересен човек — каза господин Брустър, все така необичайно дружелюбно. — Има познания в доста области — наука, френология6, антики. Помолих го да участва от мое име в един търг вчера. Става дума за малка порцеланова фигура…
Сякаш гръм удари Арчи.
— Порцеланова фигура… — едва успя да произнесе той, като заекваше.
— Да. Също като онази, която сигурно си забелязал горе, върху полицата на камината. Отдавна се опитвам да събера двете. Никога нямаше да разбера за тази, ако не беше онзи мой камериер, Паркър. Много мило от негова страна, че ми съобщи за нея, като се има пред вид, че го уволних. А ето го Бинстед. — Той се запъти да поздрави дребен мъж на средна възраст с очила с рогови рамки, който бързо вървеше през фоайето. — Е, Бинстед, значи се сдоби с нея.
— Да.
— Предполагам, че цената не е била прекомерно висока?
— Две хиляди и триста.
— Две хиляди и триста! — Земята сякаш се завъртя под краката на господин Брустър. — Две хиляди и триста!
— Ти ми даде карт бланш!
— Да, но две хиляди и триста!
— Можех да я получа за няколко долара, но за нещастие малко закъснях и когато пристигнах, някакъв млад глупак беше вдигнал цената й на хиляда. После се залепи за мен и най-накрая успях да се отърва от него на две хиляди и триста. Хей, ами че това е същият човек! Приятел ли ти е?
Арчи се покашля.
— По-скоро роднина, отколкото приятел, така да се каже. Зет, нали разбирате!
Сърдечността на господин Брустър скоропостижно си замина от този суетен свят.
— Сега пък каква глупост си измъдрил? — попита той. — Крачка не мога да направя, без да се замотаеш в краката ми. Защо, дявол да те вземе, си наддавал?
— Ние помислихме, че планът си го бива Обсъдихме въпроса и стигнахме до заключение, че е чудесен. Нали разбираш, искахме да купим тази странна дреболия и да те изненадаме.
— Кои вие?
— Люсил и аз.
— Но откъде сте разбрали за нея?
— Паркър, камериерът, ми писа за това.
— Паркър! Той не ти ли каза, че ме е уведомил, че фигурата ще се продава на търг?
— Съвсем не! — Арчи внезапно беше обзет от съмнение. Въпреки че беше малко наивен за възрастта си, дори на него му стана ясна крайната непочтеност на ролята, която беше изиграл Паркър. — Слушай, знаеш ли какво, струва ми се, че това приятелче, Паркър, е водило всички ни за носа, а? Искам да кажа, тъкмо добрият стар Парк е казал на сина ти — Бил, нали така, да иде и да наддава за това нещо.
— Бил! Там ли беше Бил?
— Разбира се, лично! Наддавахме един срещу друг като полудели, докато не успяхме да се съберем и да се запознаем. А после тази птица… този господин, искам да кажа, цъфна там и започна да наддава срещу нас.
Професор Бинстед се засмя тихо с безгрижния смях на човек, разбрал, че всички около него са загазили и единствено той се е измъкнал сух от водата.
— Твърде изобретателен е този твой Паркър, Брустър. Методът му изглежда прост, но майсторски. За мен няма съмнение, че той, или някой негов съучастник се е сдобил с фигурата и я е предложил на аукционера, а после си е осигурил добра цена, като ни е накарал да наддаваме един срещу друг. Доста изобретателно!
Господин Брустър се бореше храбро с желанието си да разчлени, удуши или да накълца на дребни парчета бившия си служител, ако го докопа по някакъв начин. Най-сетне сякаш успя да го превъзмогне и да се застави да погледне нещата откъм добрата им страна.
6
френология (гр.) отречена в наши дни наука за изучаване на характера и умствените способности на човека по формата и издатините на черепа. Основана през 1828 г. от немския лекар Гал, бел.пр.