— Е, както и да е — каза той. — Сега имам и двете фигури — точно както исках. В тази кутия ли си я сложил?
— Да. Не исках да я поверя на някоя куриерска служба. Хайде да се качим в стаята ти и да видим как ще изглеждат двете една до друга.
Те поеха през фоайето към асансьора. Градоносният облак над челото на господин Брустър все още не се беше разсеял, когато се отправиха към неговия апартамент. Катс повечето бедни хора, които със собствени усилия са спечелили богатство, той не гореше от желание да се разделя с парите си без достатъчно основателна причина и беше ясно, че мисълта за тези две хиляди и триста долара продължаваше да поддържа висока киселинността на стомашните му сокове.
Господин Брустър отключи вратата и прекоси стаята. После изведнъж закова на място. Огледа се веднъж, после се огледа втори път. Накрая се хвърли към звънеца и го натисна, след което остана прав, издаващ странни клокочещи звучи като готвещ се да изригне вулкан.
— Какво става, старче? Нещо не е наред ли? — поинтересува се Арчи.
— Не е наред! Не е наред! Тя е изчезнала!
— Изчезнала!
— Фигурата!
Сервитьорът на етажа, който се беше появил безшумно в отговор на позвъняването, застана до вратата.
— Симънс! — рязко се обърна към него господин Брустър. — Влизал ли е някой в този апартамент откакто заминах?
— Не, сър.
— Никой?
— Никой освен вашият камериер, сър — Паркър. Каза, че дошъл да вземе някои неща. Предположих, че вие сте го изпратили, сър, със съответните указания.
— Махай се!
Професор Бинстед беше отворил кутията и беше поставил Понго на масата. В стаята се възцари угнетяваща тишина. Арчи взе фигурката и я закрепи на дланта си. Колко е малка, философски заключи той, а какъв шум вдигна около себе си.
Господин Брустър постоя известно време мълчаливо, разтърсван от могъщите тевтонични сили на безсилния гняв.
— Така значи — каза най-сетне той с треперещ от самосъжаление глас — толкова главоболия…
— И разходи — тихо вметна професор Бинстед.
— Само за да откупя нещо, което е било откраднато от мен! И заради това, че се вреш където не трябва — изкрещя той, като се обърна към Арчи — трябваше да платя две хиляди и триста долара за него! Не знам защо толкова окайват Йов7. Йов никога не е имал около себе си нещо подобно на теб!
— Е — възрази Арчи, — имал е един-два струпея!
— Струпеи! Седнал да ми говори за струпеи!
— Страшно съжалявам! — промърмори Арчи. — Направих го с най-добри намерения. Исках да сторя добро. И прочие неща от този род!
Единствената мисъл, която занимаваше ума на професор Бинстед, засенчвайки всички останали страни на аферата, беше за изобретателността на отсъстващия Паркър.
— Хитър план! — каза той. — Много хитър план! Този човек Паркър има първокласен мозък. Ще ми се да опипам издутините му.
— А на мен ми се ще да му направя няколко! — заяви покрусеният господин Брустър. Той пое дълбоко дъх. — Е, добре — каза с примирение той — като имам пред вид как съм се наредил — с камериер мошеник и малоумен зет, предполагам че трябва да съм благодарен, задето все пак разполагам със собственото си имущество, въпреки че трябваше да заплатя две хиляди и триста долара за привилегията да си остане мое.
Той се обърна гневно към Арчи, който стоеше замислен. Току-що се беше сетил за нещастния Бил. Щеше да измине твърде дълго време, преди господин Брустър да изпадне в подходящо настроение, за да изслуша с разбиране историята за любовта на двамата млади.
— Дай ми тази фигура!
Арчи продължаваше да върти разсеяно Понго в ръката си. В момента се чудеше как да съобщи тази тъжна случка на Люсил. Бедното момиче щеше да бъде разочаровано.
— Дай ми тази фигура! — ревна господин Брустър.
Арчи стреснато подскочи. В един миг Понго сякаш увисна неподвижно във въздуха подобно на ковчега на Мохамед между небето и земята, но после земното привличане си каза думата. Понго падна с рязко изтракване и посипа пода със ситни парченца античен порцелан. Точно в този момент на вратата се почука и в стаята влезе мургава личност с потаен вид, която кръвясалият поглед на господин Брустър оприличи на някой от босовете на Черната Ръка8. Нещастният Салваторе, който би могъл да влезе по всяко друго време, беше избрал точно този момент да изложи своя случай.
— Вън! — изрева господин Брустър. — Не съм звънил за сервитьор.
Арчи, чийто ум беше зашеметен от катастрофалния развой на събитията, се съвзе достатъчно, за да влезе в ролята на домакин. Салваторе беше тук по негово настояване, и въпреки че му се искаше да бе избрал по-благоприятен момент за деловия разговор, той се чувстваше задължен да направи всичко възможно, за да му помогне в този труден час.
7
Йов (библ.) — еврейски патриарх, прочут със своето благочестие и смирение. Посрещнал стоически изпратените му от Господ изпитания и не се отрекъл от него, бел.пр.