— Страшно съжалявам, честно!
— Така ми трябваше нещо подобно. Имам си рекламен агент, но всичко, което мога да кажа за него е, че си хапва добре, спи спокойно и има достатъчно ум в главата, за да осребрява всеки месец чека си без да забрави за какво е влязъл в банката, но като оставим това настрана, казвам ви, че изобщо не го бива за работа! Ползата от него за едно момиче с амбиции, е колкото от болка в корема. Преди три седмици за първи път успя да пусне материал за мен във вестниците, но дори и тогава, най-умното нещо, за което се сети, беше, че любимият ми плод за закуска е ябълка. На какво прилича това, питам ви!
— Отвратително! — поклати глава Арчи.
— Помислих си, че веднъж и моят ангел-пазител е запретнал ръкави и е сторил нещо за мен. „Звезда на сцената и среднощен грабител“ — мечтателно промълви госпожица Силвъртън. — „Любимка на театралната публика осуетява плановете на престъпник“.
— Наистина неприятно — съгласи се съчувствено Арчи. — Е, сигурно искате да си легнете и прочие, и прочие. По-добре да си тръгвам, а! Довиждане!
В неотразимите очи на госпожица Силвъртън внезапно проблесна пламъче.
— Почакайте!
— Ъ?
— Почакайте. Хрумна ми нещо! — Тъжна и замислена допреди миг, сега тя беше обзета от радостно оживление. — Сядайте!
— Да седна?
— Точно така. Сядайте и постоплете онова кресло. Измислих нещо.
Арчи седна, както му беше наредено. Иззад лакътя му булдогът го изгледа мрачно от кошницата.
— Познават ли ви в този хотел?
— Да ме познават? Цяла седмица вече съм тук.
— Имам пред вид, знаят ли кой сте? Знаят ли, че сте порядъчен гражданин?
— Е, ако става дума за това, предполагам, че не знаят. Но…
— Чудесно! — доволно заяви госпожица Силвъртън. — Тогава всичко е наред. Можем да действаме!
— Да действаме!
— Ами, да, разбира се! Това, което искам, е историята да се появи във вестниците. За мен няма никакво значение дали по-късно ще се окаже, че е станала грешка и че вие, в края на краищата, не сте крадец, който се е домогвал до накитите ми. Представа нямам защо не се сетих за това по-рано. Седя си тук и се оплаквам, че не сте истински крадец, а всъщност няма никакво значение дали сте или не сте. Трябва просто да се втурна навън, да се развикам и да събудя целия хотел. Хората ще дотичат тук, ще ви задържат, а аз ще разкажа за това на вестниците и всичко ще бъде наред!
Арчи скочи от креслото, сякаш някой бе излял в скута му цял чайник с вряла вода.
— Слушайте! Недейте така!
— Какво има? — загрижено попита госпожица Силвъртън. — След като накарам някой да ме свърже с Ню Йорк и разкажа случката на журналистите, можете да обясните всичко и ще ви пуснат. Нима имате нещо против да ми направите лична услуга и да прекарате един-два часа в килия? Ами тук сигурно няма никакъв затвор и просто ще ви заключат в някоя стая. Дори на едно десетгодишно дете окото му няма да мигне — заувещава го госпожица Силвъртън. — На шестгодишно — поправи се тя.
— Но, дявол да го вземе… имам пред вид… искам да кажа, ами че аз съм женен!
— Така ли? — учтиво произнесе госпожица Силвъртън, без да проявява особен интерес. — Аз самата съм била омъжена. Не бих казала, че е лошо, но не е и кой знае колко хубаво. Сигурно има и такива, на които това им харесва, но на мен и малко ми стига. Първият ми съпруг — продължи тя, зареяна в спомени — беше пътешественик. За две седмици разбрах що за стока е и му казах да продължи да си пътешества. Виж, вторият ми съпруг — той в никакъв случай не беше джентълмен. Спомням си веднъж…
— Вие не разбирате какво имам пред вид. Наистина не разбирате. Ако тази отвратителна история се разчуе, съпругата ми ужасно ще се разгневи!
В изненадания поглед на госпожица Силвъртън се четеше огорчение.
— Нима искате да кажете, че заради подобна дреболия няма да ми помогнете да се появя по първите страници на всички вестници — със снимки? Къде е вашето кавалерство?
— Пет пари не давам за моето проклето кавалерство!
— Освен това, какво значение има, че малко ще се поразсърди? Ще й мине. Можете да уредите това. Ще й купите кутия бонбони. Не че аз самата обичам бонбони. Винаги съм казвала, че може и да са сладки, но погледнете какво правят с ханша Честна дума, когато престанах да си похапвам бонбони, още първата седмица отслабнах с триста грама. Вторият ми съпруг — не, излъгах, става дума за третия — третият ми съпруг каза… Слушайте, какво става? Къде отивате?
— Тръгвам си! — решително заяви Арчи. — Изчезвам!
В очите на госпожица Силвъртън проблесна опасно пламъче.
— Достатъчно! — каза тя, като вдигна пистолета. — Спрете на място, или ще стрелям.