— Е, добре! Но не ви моля за кой знае какво, нали така?
— Не е кой знае какво ли! Никога няма да простя на онзи човек, който ритна Пърси.
— Чуйте ме сега, скъпа госпожице Силвъртън. Вие сте останала със съвсем погрешно впечатление. Всъщност, добрият стар Бенам лично сподели с мен, че безкрайно почита и уважава Пърси и за нищо на света не би го ритнал. Знаете ли, това е било по-скоро бутане, отколкото ритане. Почти можете да го наречете леко тласкане. Истината е, че в театъра е било съвсем тъмно и той тръгнал странешком по една или друга причина, несъмнено с най-добри подбуди, и за нещастие е мушнал с обувката си добрия стар звяр.
— Защо тогава не ми обясни това?
— Доколкото успях да разбера, вие не сте му дали възможност.
Госпожица Силвъртън се поколеба.
— Винаги съм мразела да се връщам, след като съм напуснала някое шоу — каза тя. — Това ме прави да изглеждам толкова слабохарактерна!
— Ни най-малко! Те ще извикат три пъти „хип-хип ура“ и ще си помислят, че сте чудесна. Освен това, така или иначе трябва да отидете в Ню Йорк. Да заведете Пърси на ветеринар, нали така!
— Разбира се. Както винаги, имате право! — госпожица Силвъртън отново се поколеба. — Наистина ли ще бъдете доволен, ако се върна в шоуто?
— Ще тръгна с песен из хотела! Бенам е мой голям приятел. Невероятен веселяк, а тази история направо го е изкарала от релсите. Освен това, помислете си за всички онези хорица, които ще останат без работа — как им казвахте — имаше нещо общо с маса!
— Много добре.
— Ще го направите ли?
— Да.
— Слушайте, вие наистина сте една от най-великите! Като истинска майчица! Това е чудесно! Е, мисля да ви пожелая лека нощ.
— Лека нощ. И много ви благодаря!
— О, не, няма защо!
Арчи се запъти към вратата.
— О, между другото — обърна се той.
— Да?
— Ако бях на ваше място, щях да хвана най-ранния влак за Ню Йорк. Нали разбирате… ъ-ъ-ъ… трябва да заведете Пърси на ветеринар колкото се може по-скоро.
— Вие наистина мислите за всичко — каза с признателност госпожица Силвъртън.
— Да — замислено отговори Арчи.
14
Тъжният случай с Бидъл Смахнатия
Арчи беше скромен човек, и както е присъщо на повечето скромни хора, лесно можеше да бъде накаран да изпита благодарност. Той високо ценеше сърдечното отношение, проявявано към него. И когато на следващия ден Люсил се върна в „Ермитажа“ широко усмихната и изпълнена с любяща нежност, без повече да повдига въпроса за Очите на Красавицата и мухите, които влизат в тях, той беше обзет от неудържимо желание да засвидетелства убедително своето признание за това великодушие. Малко съпруги, даваше си сметка той, биха могли да проявят подобно благородство и прочие неща от този род, и да се въздържат да не насочват от време на време разговора към споменатите по-горе теми. Не че му беше нужно доказателство от типа на гореупоменатото затова, че невестата му е страхотен и невероятен човек, един от най-добрите, защото той си беше дал сметка за тези нейни достойнства още от първия миг, в който я беше срещнал: но това, което наистина чувстваше, беше, че тя заслужава да бъде възнаградена по най-категоричен начин. Затова му се стори щастливо съвпадение, че нейният рожден ден предстои след около седмица. Несъмнено, мислеше си Арчи, той би могъл да измисли някакъв интересен подарък по този повод — някаква хубавинка̀ — която щеше много да се понрави на скъпото момиче. Съдбата би могла, размишляваше той, да направи един мил жест към Люсил — това създание със златно сърце, като избави съпруга й от хроничното му безпаричие за достатъчно дълъг период от време, за да може да се поразпусне по този случай.
И, сякаш като незабавен отговор на молитва, една почти забравена леля в Англия изведнъж, съвсем като гръм от ясно небе, изстреля през океана не каква да е, а сума от цели петстотин долара. Подаръкът беше толкова щедър и неочакван, че Арчи изпита чувство на страхопочитание, като човек, споходен от някакво чудо. И той като Хърбърт Паркър беше убеден, че Господ никога не забравя праведните. Подобни неща бяха в състояние да възвърнат вярата на хората в човешката природа.
Почти цяла седмица Арчи се движеше щастливо замаян и когато, с пестеливост и предприемчивост — тоест, като се обзаложи с Реджи ван Тюйл, че Нюйоркските „Гиганти“ ще спечелят първата среща от серията срещу бейзболния отбор на Питсбърг — той успя да удвои своя капитал, Арчи започна да си мисли, че просто няма какво повече да иска от живота. Една кръгла сумица от хиляда долара вече беше напълно достойна да бъде похарчена за подаръка на Люсил по случай нейния рожден ден. И Арчи подбра господин ван Тюйл, за чийто вкус по подобни въпроси имаше високо мнение, и го завлече в един бижутерски магазин на Бродуей.