— Не казвам — продължи Реджи, — че Бидъл не го бива за питчър, но е жестоко да го изправят срещу „Пиратите“ и някой трябва да вземе мерки и да спре това. Най-добрите му приятели трябва да се намесят. Щом един отбор вземе страха на някой питчър, той повече не може да играе както трябва срещу него. Просто губи самообладание.
Бижутерът кимна одобрително при това изказване.
— Никога не успява да влезе във форма — с назидателен тон заяви той.
Сега вече буйната кръв на рода Мофам съвсем кипна. Арчи изгледа строго своя приятел. Реджи беше добро момче — в много отношения изключително надежден човек — но не трябваше да му позволява да приказва подобни отвратителни неща за най-великия питчър на века.
— Струва ми се, стари друже — хладно каза той, — че при тези обстоятелства един малък облог ще бъде съвсем на място. Как мислиш?
— Не искам да ти вземам парите.
— Няма да ти се наложи! В прохладния здрач на добрата стара лятна вечер аз, приятелю от моята младост и неразделен спътнико от по-зрелите ми години, ще прибера в джоба си твоите.
Реджи се прозя. Денят беше много горещ и от този спор отново му се доспа.
— Е, както кажеш. Ако това те устройва, можем да удвоим вчерашния залог. Който спечели, прибира всичко.
За момент Арчи се поколеба. Въпреки твърдата му вяра в силната лява ръка на господин Бидъл, той не беше имал намерение да се обзалага в такъв мащаб. Тези хиляда долара бяха предназначени за подарък за рождения ден на Люсил и той не беше сигурен дали трябва да рискува. После мисълта, че честта на Ню Йорк се намира в ръцете му, го накара да отхвърли всяко колебание. Освен това рискът беше незначителен. Да се обзаложиш за Бидъл Смахнатия беше все едно да се обзаложиш, че слънцето ще изгрее от изток. Облогът започна да се струва на Арчи една изключително разумна и дори не особено рискована инвестиция. Спомни си, че бижутерът, преди той в качеството си на клиент с ограничени авоари да го свали решително, но любезно от облаците на земята и да го подкани да обуздае развихрената си фантазия и да заговори разумно, беше започнал да размахва гривни, струващи близо две хиляди долара. Щеше да има време довечера, след мача, да се отбие в магазина и да смени тази, която беше избрал, с една от тях. Люсил заслужаваше най-доброто за рождения си ден.
— Дадено! — каза той. — Тъй да бъде, стари друже!
Арчи пое обратно към „Космополис“. Нямаше никакви опасения, които да развалят пълното му доволство. Той не изпитваше угризения, че щеше да лиши Реджи от още хиляда долара. Като се изключеха дребните суми, с които разполагаха господата Рокфелер и Винсент Астор, Реджи притежаваше всички пари на света и можеше да си позволи да загуби. Като си тананикаше весело, Арчи влезе във фоайето и се запъти към щанда за цигари, за да си купи няколко, които щяха да му стигнат за този следобед.
Момичето зад щанда го поздрави усмихнато. Арчи се ползваше с популярност сред всички служители на „Космополис“.
— Чудесен ден, господин Мофам!
— Един от най-безоблачните и хубави — съгласи се Арчи. — Ще ми дадеш ли две, а защо не и три цигари от онези, които винаги взимам? Ще ми трябват за мача.
— Ще ходите на мача?
— Разбира се! За нищо на света не бих го пропуснал.
— Наистина ли?
— Наистина! Не и когато на полето ще се вихри добрият стар Бидъл.
Продавачката на цигари се разсмя весело.
— Той ли ще хвърля следобед? Слушайте, този тип наистина ли е откачен? Познавате ли го?
— Дали го познавам? Е, виждал съм страхотните му удари и тъй нататък.
— Аз имам приятелка, която е сгодена за него!
Арчи я изгледа с нескрито уважение. Разбира се, щеше да бъде много по-драматично, ако самата тя беше сгодена за великия мъж, но все пак фактът, че има приятелка, която се намира в това удивително положение, й придаваше нещо подобно на ореол.
— Виж ти! — каза той. — Виж ти, Боже мой! Ама, че работа!
— Да, наистина е сгодена за него. Скоро ще станат няколко месеца, откакто се сгоди.
— Виж ти! Това е ужасно интересно! Страшно интересно, наистина!
— Странен човек е този мъж — каза продавачката на цигари. — Пълно куку. Онзи, който е казал, че горе има достатъчно място, сигурно си е мислел за главата на Гъс Бидъл! Той е луд по приятелката ми и всеки път, когато се сдърпат, сякаш излиза от кожата си.