— Кипва, а?
— Да, сър! Загубва и малкото разум, който има. Последният път, когато той и мойта приятелка се скараха, беше когато щеше да заминава за мача в Питсбърг, преди около месец. Същият ден двамата били излезли, а той бил в лошо настроение и започнал да прави груби и подли забележки за нейния чичо Сигсби. Е, мойта приятелка е добра душа, но когато се ядоса, става като хала. Тръгнала си и му казала, че между тях всичко е свършено. Той заминал за Питсбърг и когато започнал да хвърля, просто не могъл да се съсредоточи и вижте какво направиха онези убийци с него. Пет пробега в първата част! Да, сър, той е пълно куку.
Арчи почувства как по гръбнака му заспринтираха стадо трудолюбиви буболечки с мъхнати крачета. Значи това било обяснението на онази мистериозна катастрофа, онази необяснима трагедия, озадачила спортната преса от единия до другия бряг на континента.
— Боже мой! И често ли изпада в такова настроение?
— О, когато не са се скарали с мойта приятелка, нищо му няма — с безразличие каза продавачката на цигари. Бейзболът не представляваше кой знае какъв интерес за нея. Много често жените са такива — най-обикновени пеперуди, които пет пари не дават за по-сериозната страна на живота.
— Да, но слушайте. Така де, искам да кажа! А сега в добри отношения ли са? Пляска ли добрият стар гълъб на мира енергично с мъничките си крилца и прочие?
— О, мисля, че сега при тях всичко си е мирно и кротко. Вчера срещнах мойта приятелка и тя ми каза, Гъс ще я води на кино вечерта, затова предполагам, че всичко е наред.
Арчи въздъхна облекчено.
— На кино, така ли? Браво на него!
— Миналата седмица гледах много смешен филм — вмъкна продавачката на цигари неизбежния автобиографичен мотив. — Честна дума, щях да падна от стола. Някакъв…
Арчи я изслуша учтиво, след което отиде да обядва. Спокойствието му, нарушено от откритата пукнатина в бронята на Ненадминатия, се възвърна. Добрият стар Бидъл беше завел момичето на кино снощи и сигурно доста време е стискал ръката й в тъмното. С какъв резултат? Ами че човекът сигурно щеше да се чувства като един от онези доблестни рицари, които през Средновековието са били готови да се бият в турнири само за една усмивка на любимата си. Имаше пред вид, че момичето вероятно щеше да присъства на мача следобед, да го окуражава шумно и добрият стар Бидъл щеше да бъде толкова насърчен и окрилен, че нищо нямаше да бъде в състояние да го спре.
Обнадежден от тези мисли, Арчи похапна спокойно и обилно. След като приключи, той се запъти към фоайето, за да откупи шапката и бастунчето си от малкия пират, при който ги беше оставил. Докато траеше финансовата операция по предаването на поискания откуп, той забеляза, че приятелката му от щанда за цигари, който се намираше до гардероба, е потънала в разговор с някакво момиче.
Това беше млада жена с решителен вид, облечена със синя рокля и стряскаща шапка във вид на огромна цветна леха. Тя изгледа Арчи, който случайно беше привлякъл вниманието й, с красивите си кафяви очи, а после, без да бъде впечатлена, се обърна към събеседничката си и продължи разговора. Тъй като по всичко личеше, че това събеседване е от поверителен и интимен характер, момичето, както е присъщо на нейния пол, го водеше със звънливо сопрано, проникващо във всяко кътче на фоайето. Арчи, изчакващ невръстният разбойник макар и с неохота да му върне рестото, имаше възможност да попие всяка нейна дума.
— Още отначало разбрах, че е в отвратително настроение. Ти знаеш какъв става, скъпа! Почва да си дъвче горната устна и да те гледа така, сякаш си прах под краката му! Откъде да знам аз, че е загубил петнайсет долара и петдесет и пет цента на покер, пък и кой му е разрешил да си изкарва лошото настроение на мен. Тъй му казах. Рекох му: „Гъс, ако не можеш да си весел, усмихнат и приветлив, когато ме извеждаш, защо изобщо идваш?“ Права ли съм или не, скъпа?
Момичето зад щанда от все сърце одобри поведението й. Докъде щеше да стигне, щом веднъж позволеше на някой мъж да си мисли, че може да се отнася с нея като с отрепка?
— Какво стана после, душко?
— Ами след това отидохме на кино.
Арчи потръпна конвулсивно. Рестото, придобито с такт и търпение, подскочи в ръката му. Няколко монети изпаднаха със звън и се затъркаляха по пода. Бандюгата хукна да ги гони, но Арчи не му обърна никакво внимание. В главата му започна да се заражда чудовищно подозрение.
— Е, местата ни си ги биваше, ама — нали знаеш как става, щом нещата са тръгнали накриво. Сещаш ли се за онази моя шапка — с маргаритките, черешите и перото — бях я свалила и му я дадох да я държи, когато влязохме и какво мислиш, направи той? Пусна я на пода и я натъпка под седалката, за да си спести труда да я държи в скута си. И когато му дадох да разбере, че не съм доволна, ми каза, че бил питчър, а не някаква си скапана закачалка за шапки!