Арчи не можеше да помръдне. Той не обърна никакво внимание на гардеробиера, който се опитваше да го склони да приеме съкровище, възлизащо на четиридесет и пет цента. Цялото му същество се беше съсредоточило върху тази ужасна трагедия, която се беше стоварила отгоре му като опустошително цунами. Нямаше никакво място за съмнение. Този „Гъс“, за когото ставаше дума, беше единственият Гъс в Ню Йорк, който имаше значение, а решителната и обидена жена пред него — Приятелката, в чийто нежни ръце се намираше щастието на ценителите на бейзбола от Ню Йорк, съдбата на нищо неподозиращите „Гиганти“, както и собствеността на неговите хиляда долара. От пресъхналите му устни се разнесе сподавен стон.
— Е, аз не му отговорих нищо тогава. Това просто показва как филмите могат да повлияят на чувствата на едно момиче. Главната роля изпълняваше Брайънт Уошбърн, а пък аз като го видя на екрана, направо изключвам. Ставам сантиментална и дори да ме караш, не мога да се разсърдя. После отидохме да пием сода и аз му казвам: „Филмът наистина беше хубав, Гъс!“ и, ако щеше вярвай, той се обръща и ми казва направо, че филмът изобщо не бил толкова хубав и че му се повдигало от Брайънт Уошбърн. Повдигало му се! — Звънливият глас на Приятелката потрепери от вълнение.
— Не може да бъде! — смаяно възкликна продавачката на цигари.
— Да пукна, ако лъжа! Още не бях преполовила ваниловия си сладолед с кленов сироп, но станах и без думичка да му кажа си тръгнах! Оттогава не съм го виждала. Такива ми ти работи, скъпа. Права ли съм или не?
Продавачката на цигари безрезервно одобри поведението й. Това, от което имаха нужда мъжете като Гъс Бидъл за спасението на душите им, беше някой хубав шамар там, където най-много щеше да ги заболи.
— Радвам се, че мислиш, че съм постъпила правилно, скъпа — каза Приятелката. — Струва ми се, че проявих слабост по отношение на Гъс и той се възползва от това. Предполагам, че все някой ден ще трябва да му простя, но, повярвай ми, това ще стане най-малко след седмица.
Продавачката на цигари заяви, че ще бъде още по-добре след две седмици.
— Не — със съжаление заяви Приятелката. — Не вярвам, че мога да издържа толкова дълго. Но, ако пък му проговоря до една седмица, значи… Е, трябва да тръгвам. Довиждане, душко.
Продавачката на цигари се обърна да обслужи един нетърпелив клиент, а Приятелката с твърди и решителни крачки, които показваха характер, се отправи към летящата врата, която водеше към улицата. Щом излезе, вцепенението, обзело Арчи, изчезна. Без да обръща внимание на четиридесет и петте цента, които момчето продължаваше да му тика в ръката, той се втурна след нея като пантера и я настигна точно когато тя се качваше на един трамвай. Трамваят беше пълен, но не съвсем пълен за Арчи. Той пусна пет цента в касичката и протегна ръка към един свободен ремък. Погледът му се спря на отрупаната с цветя шапка. Тя беше тук. И той беше тук. Арчи облегна лявото си ухо върху ръката на висок млад здравеняк със сив костюм, който се беше качил в трамвая след него и се държеше за същия ремък, и се замисли.
15
Летни бури
Планът на Арчи, общо взето, беше прост. Номерът, в известен смисъл, беше ясен и елементарен. Това, което искаше да направи, беше да пледира пред обиденото момиче за нейния дълг. Той желаеше да я трогне дълбоко, да я помоли, да я накара да промени плана на бойните действия и да я убеди да забрави миналото и да прости на Огъстъс Бидъл. В противен случай след три часа на терена, за да метне първата топка срещу „Пиратите“ от Питсбърг щеше да излезе един сломен от скръб, смазан от нещастие питчър и катастрофата щеше да е неизбежна. Ала проклетият проблем беше как, по дяволите, да намери сгоден случай да започне прошението. Не можеше да заговори момичето в претъпкания трамвай; ако пък пуснеше ремъка и се наведеше към нея, някой можеше да му стъпи на врата.
Приятелката, която през първите пет минути беше останала изцяло скрита под шапката си, вече проявяваше признаци на отегчение и за да се поразсее, започна да оглежда лицата на пътниците от по-горното ниво. Погледът й срещна този на Арчи и той разбра, че го е познала. В отговор Арчи се усмихна леко, като се опита да изобрази сърдечност и доброжелателство. За негова изненада в кафявите й очите се появи тревога. Лицето й порозовя. Всъщност, розите по страните й и преди цъфтяха в доста наситени краски, но сега увеличиха интензитета си. В следващия момент, когато трамваят спря, за да се качат още пътници, тя изскочи навън и забързано пресече улицата.