— Пипнах го! — заяви безделникът.
Всички наблюдения върху живота като такъв показват, че за всяко нещо си има време. Това определено не беше моментът за който и да е представител на мъжкия пол да хване яката на сакото на Арчи. Ако Демпси11, Карпентиер12 и някоя горила от зоологическата градина вкупом се бяха опитали да застанат на пътя на Арчи в този момент, те щяха да имат достатъчно основание да си помислят, че постъпката им е чисто безразсъдство. Арчи искаше да бъде другаде и този опит за осуетяване на плановете му накара кръвта на поколения Мофамовци, голяма част от които зловещо бяха размахвали секира в масовите сбивания през Средновековието, да кипне. Безделникът беше едър, но отпуснат. Щом разхлаби хватката си, когато петата на Арчи се заби жестоко в пищяла му, той получи силен удар в онова място, което щеше да бъде средата на жилетката му, ако носеше такава. Боксовата круша извряска задавено и се свлече до стената. Арчи, с разкъсано сако, свърна зад ъгъла и хукна надолу по Девето Авеню.
Този внезапен ход му спечели начална преднина. Беше успял да измине повече от половин пресечка преди челният отряд на преследвачите му да се изсипе на улицата. Без да забавя темп той профуча край голяма товарна кола, която беше спряла напряко на пътя, и продължи напред. Виковете на ловната хайка бяха силни и заплашителни, но товарната кола прекъсна за момент прекия визуален контакт и точно този факт накара Арчи, участник в многобройни военни кампании, да предприеме следващия си ход.
Той си даваше сметка, че човек не може да продължи да тича безкрайно дълго със скорост четиридесет километра в час по оживена улица без да привлече вниманието на околните. Трябваше да се скрие. Господи, да се скрие! В това беше номерът. Арчи се огледа наоколо за скривалище.
— Да ви трябва хубав костюм?
Трябва да се случи нещо наистина изключително, за да стресне обикновения нюйоркски търговец. Дребният шивач, който стоеше на прага на магазинчето си, не изглеждаше никак изненадан, когато видя Арчи, който беше минал покрай него с нормален ход само преди около пет минути, да се връща тичешком с пълна пара. Шивачът просто предположи, че Арчи внезапно си е спомнил, че е имал намерение да си купи нещо.
Всъщност желанията на Арчи напълно съвпадаха с тези на неговия домакин. В този момент повече от всичко друго на света той искаше да влезе в магазинчето и да си поговори надълго и нашироко за мъжко облекло.
Като наби рязко спирачки, Арчи се стрелна край дребния шивач в сумрачното помещение. Посрещна го смесица от миризми на евтини дрехи. С изключение на малкия оазис зад зацапания тезгях, цялото налично пространство на практика беше заето от костюми. По закачалките вдървено висяха костюми, като труповете, които полицията откриваше от време на време. Върху столовете и кутиите бяха нахвърляни омачкани костюми с такъв вид, сякаш бяха припаднали от изтощение. Магазинчето беше морга за дрехи, Саргасово море от шевиот.
Точно това му трябваше на Арчи. В тези смълчани горички от дрехи можеше да се скрие цял полк.
— Нещо елегантно от туид? — попита деловият собственик на този пристан, като го последва любезно в магазинчето. — Или, може би, да, хубав шевиот? Слушайте, господине, имам нещо страхотно от син шевиот, което ще ви лепне като тапет на стена.
Арчи обичаше да говори за дрехи, но не тази тема го занимаваше сега.
— Чуй, момко — припряно заговори той, — я се ослушай за миг.
Някъде наблизо отвън се чуваше воят на хайката.
— Скрий ме за малко в храсталаците и ще купя каквото искаш.
И Арчи потъна в джунглата. Шумът отвън се усили. Преследвачите бяха забавени за няколко скъпоценни секунди от пристигането на друга товарна кола, движеща се на север, която се беше изравнила с първата кола и майсторски беше препречила свободния проход. Това препятствие вече беше преодоляно и първоначалното ядро от преследвачи, разрастнало се с още няколко дузини безделници, отново беше поело по следите му.
— Да не си убил някого? — попита не особено заинтересувано гласът на собственика, който се процеди през стената от евтина тъкан. — Ех, момчета, момчета, няма да пораснете! — философски заключи той. — Виждаш ли там някоя дреха, която да ти харесва? Има интересни неща!
— Тъкмо ги оглеждам внимателно — отговори Арчи. — Попречиш ли на онези момчета да ме открият, не бих се учудил, ако купя един костюм.
11
Уилям (Джак) Харисън Демпси (1895–1983) — популярен американски боксьор професионалист, спечелил световната титла в тежка категория през 1919 година, която губи през 1926 година от Джийн Та ни, бел.пр.
12
Жорж Карпентиер — френски боксьор професионалист, претендент за титлата на Дж. Демпси. Срещата между двамата се състояла на 2 юли 1921 година. Карпентиер е нокаутиран в четвъртия рунд, бел.пр.