— Здравей, Бил, стари хубавецо! — каза той.
— Здрасти, Арчи!
— Толкова се радвам, че дойде — каза Люсил. — Били тъкмо ми разказваше за Спектейша.
— За кого?
— За Спектейша. Момичето, нали знаеш. Името й е Спектейша Хаскисън.
— Не може да бъде! — недоверчиво възкликна Арчи.
— Защо не? — изръмжа Бил.
— Е, че как? — каза Арчи, като се обърна към него като към разумен човек. — Какво е това! Спектейша Хаскисън! Дълбоко се съмнявам, че изобщо съществува такова име.
— Че какво му е на името? — попита раздразнено Бил. — Далеч по-хубаво е от Арчибалд Мофам.
— Хайде деца, не се карайте! — намеси се Люсил с глас, който не търпеше възражения. — Това си е едно добро старо име от Средния Запад. Всички познават рода Хаскисън от Змийско Ухапване, Мичиган. Освен това, Бил я нарича Тутълс.
— Путълс — строго я поправи Бил.
— О, да, Путълс. Той я нарича Путълс.
— Младост! Младост! — въздъхна Арчи.
— Ще ми се да престанеш да говориш така, сякаш си ми дядо — подскочи Бил.
— Гледам на теб като на син, младежо, като на любим син!
— Ако имах баща като теб…!
— Да, но нямаш, млади ми момко, и там е бедата. Ако имаше, всичко щеше да бъде просто. Но тъй като истинският ти баща, ако ми позволиш да се изразя така, е един от най-прекрасните образци на вампир в човешки лик, трябва да се направи нещо по въпроса и ти имаш дяволски късмет, че съм на твоя страна, твой наставник, философ и приятел, пълен с най-плодотворните идеи. А сега, ако бъдеш така любезен да ме изслушаш…
— Че аз те слушам откакто влезе.
— Нямаше да ми говориш така троснато, ако знаеше всичко! Уилям, аз имам план!
— И?
— Планът за който ти говоря, е нещо, което Метерлинк23 би нарекъл истинска „бомба“!
— Той е същинско малко чудо! — каза Люсил, като изгледа любящо съпруга си. — Яде много риба, Бил. Затова е толкова умен!
— Грънци! — беше грубият коментар на Бил по повод горното твърдение на сестра си.
— Познаваш ли ръководителя на оркестъра долу в ресторанта? — попита Арчи, без да обръща внимание на злостната забележка.
— Знам, че оркестърът има ръководител. И какво за него?
— Чудесен човек. Мой голям приятел. Забравих как се казваше…
— Наричай го Путълс! — предложи Люсил.
— Престани! — каза Арчи, когато влюбеният му шурей изръмжа нещо нечленоразделно. — Няма да е зле да укротиш веселото си настроение с капчица сдържаност. Това момичешко лекомислие е направо непристойно. Е, аз ще поговоря с този момък и ще уредя всичко.
— Какво ще уредиш?
— Цялата тази работа. Ще убия с един куршум два заека. Имам един приятел композитор, който се щура насам-натам и чиято единствена амбиция е някой да изпее любимото му творение пред публика от познавачи. А ти имаш певица, която гори от желание да се изяви. Е, аз ще уредя с онзи чудесен човек, който ръководи оркестъра, твоята певица да изпее песента на моя приятел някоя вечер. Какво ще кажеш? Е ли това, или не е истински динамит?
— Идеята не е лоша — призна Бил, видимо впечатлен. — Никога не бих си помислил, че си способен на подобно нещо.
— Защо не?
— Ами…
— Идеята сама по себе си е прекрасна — даде своя дан в похвалите Люсил. — Разбира се, и дума не може да става да я осъществиш.
— Какво искаш да кажеш?
— Не знаеш ли, че онова, което татко най-много мрази на света, е кабаретна програма? При него постоянно идват хора и му говорят, че ако има певци и програма, атмосферата вечер ще се оживи, но той ги гони като мръсни котета. Татко мисли, че нищо друго не е в състояние да урони повече престижа на едно заведение. Ще те ухапе на три места, когато му го предложиш!
— А, но нима не си забелязала, ненагледна светлина за очите ми, че скъпото старо татенце понастоящем отсъства? Замина да лови риба на онова, как му беше името, езеро тази сутрин.
— Да не би да искаш да направиш това без да го питаш?
— Такава, общо взето, беше идеята.
— Но той ще побеснее, когато научи.
— А дали ще научи? Питам те, дали ще научи?
— Разбира се, че ще научи.
— Не виждам защо трябва да научи — намеси се Бил, върху чийто възприемчив ум планът беше произвел дълбоко впечатление.
— Няма да научи — убедено заяви Арчи. — Номерът е само за една вечер. Когато добрият стар шеф се завърне, изпохапан до костите от комари, с една малка вмирисана пъстърва в куфара, покрай Потомак24 всичко отново ще бъде тихо и спокойно. Ето какъв е номерът. Моят човек иска някой издател да чуе песента му. Твоето момиче иска някой от онези мошеници, дето организират концерти и прочие неща от този род, да я чуе как пее. Несъмнено познаваш такава птица, която можеш да поканиш в хотела на вечеря?
23
Граф Морис Полидор Мари Бернар Метерлинк (1862–1949) — белгийски писател, поет, драматург — символист. Получил Нобелова награда през 1911 година за пиесите си, една от най-известните от които е „Синята птица“, превърнала се в класика за деца, бел.пр.
24
Потомак — река в северозападните части на САЩ, на чийто бряг е разположена столицата Вашингтон, бел.пр.