Ори въздъхна дълбоко. Разтревожен, Хоуг премери пулса му. Беше твърде слаб, както и дишането.
— Няма значение — измърмори. — Все пак има пулс.
— Гомен насай, хо ге сан — обади се тихият глас, — аната кангаемасу, хай, ийе?
— Тя казва: „Извинете ме, уважаеми Овладял науките, мислите си дали отговорът е да или не?“ — изкашля се Ченг-син. През цялото време бе стоял с гръб към верандата, доста далеч от тях.
Хоуг сви рамене, гледаше я, чудеше се откъде взема силата си, къде живее и какво ще се случи сега. Беше много бяла, чертите й изсечени, но все още сковани от желязна воля. Очите му се усмихнаха.
— Не зная. Това зависи от Бога. Уки, вие сте номер едно. Самурай.
— Домо… домо аригато годзиемашита. Благодаря ви. — Тя се поклони до татами. Истинското й име беше Сумомо Анато, трябваше да стане съпруга на Хирага, беше сестра на Шорин, а не на Ори.
— Тя пита какво трябва да прави сега.
— За брат си ли? Нищо в момента. Кажи на прислужника да постави студени кърпи върху челото му и да поддържа превръзките напоени с чиста вода, докато температурата спадне… Ако… температурата спадне… надявам се преди изгрев… младежът може би ще оживее. Може би. — А какви са шансовете, беше обикновено вторият въпрос. Този път не му го зададоха. — Добре, ще вървя сега. Кажете й да изпрати водач за мен утре рано сутринта… — „Ако все още е жив“ — мислеше си Хоуг, но не се реши да го каже.
Когато Ченг-син преведе, докторът започна да мие инструментите си. Момичето кимна на прислужника и заговори отново.
— Хай — каза мъжът и бързо излезе.
— Уважаеми Докторе овладял науките, може би, преди да си отидете, ще искате баня. Е?
Д-р Хоуг беше на път да каже „не“, но откри, че кима с глава. И се зарадва, че го направи.
Вечерта Бабкот седеше на верандата в Легацията, наслаждаваше се на уискито, изтощен, но доволен от своите операции. Миришеше приятно на море от бриза, който докосваше градината. Очите му неволно попаднаха на храсталака, където облеченият в черно убиец бе заловен и убит преди три седмици. Камбаната на храма заби, а след нея долетя и далечното дълбоко гърлено пеене на монасите. „Оммм махнии падмии химмммм хоон.“ Той вдигна очи — към него тежко пристъпваше Хоуг.
— Боже Господи!
Хоуг беше облечен в юката, бели терлици и японски дървени обувки. Косата и брадата му — сресани и току-що измити. Под мишница носеше покрита със слама бъчвичка със саке.
— Изглеждаш доволен от себе си, къде изчезна?
— Най-добрата част беше банята. — Хоуг остави бъчвичката върху шкафа, наля си уиски. — Боже мой, не съм прекарвал по-добре. Няма да повярваш колко добре се чувствам.
— Как беше тя? — попита Бабкот сухо.
— Никакъв секс, старче, само изтъркване и измиване в почти кипяща вода, масажиране и после тези одежди. Междувременно всичките ми дрехи бяха изпрани и изгладени, ботушите почистени, а чорапите подменени. Великолепно. Тя ми даде саке и тези… — Хоуг бръкна в ръкава си и показа на Бабкот две овални монети и свитък с йероглифи.
— Боже мой, добре са ти платили, това са златни обани. Ще ти стигнат за шампанско поне за седмица. Сержантът ми каза, че си бил извикан на адрес. — И двамата се засмяха. — Той даймио ли беше?
— Не мисля, беше млад самурай. Не съм сигурен, че му помогнах много. Можеш ли да прочетеш свитъка?
— Не, но Лим може. Лим!
— Да, господар?
— За какво е документът?
Лим взе свитъка. Очите му се разшириха, той го препрочете внимателно и каза на Хоуг на кантонски:
— Пише, че Доктор овладял науките е извършил огромна услуга. В името на шиши от Сацума, помогнете с всичко, от което той се нуждае. — Лим посочи подписа, пръстът му трепереше. — Съжалявам, господарю, не мога да прочета името.
— Защо си изплашен? — попита Хоуг също на кантонски.
Обезпокоен, Лим каза:
— Шиши са бунтовници, бандити, които Бакуфу преследват, те са лоши хора, макар и самураи.
Бабкот нетърпеливо попита:
— Какво пише в него, Роналд?
Хоуг му обясни.
— Боже Господи, бандит? Какво се е случило?
Хоуг жадно си наля още едно питие и започна да описва подробно жената, младежа и раната и как е изрязал мъртвите тъкани.
— Негодникът е бил прострелян преди две или три седмици.
— Всемогъщи Боже! — Бабкот скочи на крака, всичко си дойде на мястото; подплаши Хоуг, който си пиеше питието.
— Ти луд ли си! — ядоса се той.
— Можеш ли да намериш обратния път?
— Е? Ами… ами… да, смятам, че мога, но какво…
— Давай бързо. — Бабкот се втурна навън, нареждайки в движение: — Сержантът на охраната.