— Не е толкова ужасно — рече притеснен Сьоратар, — само съвет на баща, обзет от паника. Струан без съмнение е великолепен улов за всяко момиче и Анжелик… Кой може да обвини един баща?
— Зависи от бащата. Ако се използва това писмо в подходящ момент по подходящ начин, то ще е още едно оръжие срещу нея, следователно срещу Търговската къща.
— Значи, мислиш, че горкото момиче ще успее?
— Трябва да го изработим. Сега, щом имаме това доказателство, сме длъжни да й помогнем, работата допира до политиката. — Устните на Андре приличаха на тънко студено острие. — Не мисля, че е нещастна. Тя е жена, която се е приготвила да го хване с всички необходими средства, нали?
Сьоратар се отпусна назад в червения кожен стол. Целият му кабинет бе покрит с тати1, с изключение на няколко маслени картини на съвременни малко известни френски художници. Сред тях Мане, който той колекционираше доста евтино чрез един парижки агент.
— Какво да прави, освен да реагира на любовта на млад мъж? — Сьоратар върна листа. — Не харесвам тези методи, Андре. Отвратителни са. Ти подтикна девойката да затъне в полуистини, като я посъветва да му даде половината писмо.
— Макиавели пише: „Необходимо е за държавата да се занимава с лъжи и полуистини, защото хората са създадени от лъжи и полуистини. Дори принцовете!“
— И, разбира се, съвсем очевидно всички посланици и политици — Андре вдигна рамене. После внимателно сгъна писмото. — Може да не го използваме, но е добре да го имаме, защото ние представяме държавата.
— Как да го използваме?
— Фактът, че тя е скъсала писмото и…
— Тя не е — прекъсна го Сьоратар шокиран.
— Разбира се, че е — отвърна студено Андре. — Нейната честна дума срещу моята — и кой ще спечели състезанието? Фактът, че е скъсала втората страница и показала на Струан единствено първата, е достатъчен да я срине в неговите очи. Това му дава идеално извинение да анулира всяко обещание за брак, „тъй като е бил измамен“. Майка му ли? Научи ли за писмото, ще е готова на всякакви отстъпки, за да се сдобие с него, ако той настоява да се ожени за госпожицата против волята й.
— Не ми харесва изнудването.
Андре почервеня:
— Аз не харесвам много от методите, които съм задължен да използвам за нашите, повтарям, за нашите цели. — Той пъхна страницата с изискания почерк в джоба си. — Огласен сред обществото или публикуван с подробностите, този документ ще съсипе Анжелик. В съда ще я съсипе. Може би писмото само показва истината: че тя е просто авантюристка в заговор с баща си, който е… който е пък един комарджия и скоро ще банкрутира като чичо й. А дали съм я окуражавал — казах й само онова, което искаше да знае и да каже. За да й помогна. Това е нейна каша, не е моя, нито наша.
Сьоратар въздъхна:
— Тъжно е. Тъжно е, че е замесена.
— Да, но нали е за наша изгода? — Устните на Андре се усмихнаха, но не и очите му. — И лично за ваша, господине! Ако се възползвате благоразумно, това ще ви я гарантира в леглото, нали, стига да не ви подведе вашият чар.
Сьоратар не се усмихна.
— А ти, Андре? Какво ще правим за Хана, цветето?
Андре го изгледа рязко:
— Цветето е мъртво.
— Да. Но при такива странни обстоятелства.
— Не са странни — отвърна Андре, очите му внезапно станаха безизразни като на влечуго. — Тя се самоуби.
— Беше намерена с прерязано гърло с твоя нож. Мама-сан казва, че си прекарал нощта с нея, както обикновено.
Андре се опита да разбере защо Сьоратар го изпитва.
— Така е, но не ти влиза в работата.
— Боя се, че е моя работа. Местните власти Бакуфу ми изпратиха вчера официална молба за информация.
— Кажи им да се гръмнат. Хана Цветето, беше специална, да, беше моя, да. Аз платих много висока цена за нея, но тя беше само част от Върбовия свят.
— Както самият ти каза, хората са изградени от лъжи и полуистини. Оплакването твърди, че си имал груба кавга с нея, защото си довела любовник.
— Скарахме се, да, и исках да я убия, така е, но не поради тази причина — измърмори Андре задавено. — Истината е… истината е, че е приела няколко клиенти. Трима — в другата, къща, но това е било, преди да стане моя собственост. Един от тях… един от тях я заразил със сифилис, тя ми го предаде.
Сьоратар се ужаси:
— Пресвета Дево, сифилис?
— Да.
— Mon Dieu, сигурен ли си?
— Да. — Андре се изправи и отиде до шкафа, наля си коняк и го изпи. — Бабкот го потвърди преди месец. Няма грешка. Може да е само от нея. Когато я попитах, тя…
Видя я отново да го гледа в малкия павилион зад стените на Къщата на трите шарана, видя съвършения овал на леко смръщеното й лице. Беше само на седемнайсет и висока метър и половина.