— Морган? Но, Боже мой, защо?
— Защото е прелъстил майка ми, когато е била шестнадесетгодишна, съсипал е живота й и я е изоставил. В Библията е казано, че да убиеш баща си… че отцеубийството било нечестиво деяние. Майка ми ме накара да се закълна, че няма да го направя, след като на смъртното си легло ми разкри истината за моето потекло. Така че няма да го убивам, само ще го разоря. — Думите му прозвучаха равнодушно, без всякакви емоции. — И затова са ми нужни Струанови.
Малкълм пое дълбоко дъх и отново разтърси глава. Не разбираше нищо, но вярваше на всяка дума — дори и на историята за поведението на Дърк.
„Аййиая, колко неща научих!“ — помисли си младежът и продължи съсредоточено да слуша как гостът разказва, че тогава Морган бил на двайсет, чиракувал при Ротуелови и живеел в тяхното седалище, така че му било лесно да се промъква в спалнята на младата госпожица:
— Какво знае едно петнайсетгодишно момиче, типична южна красавица, над която са треперели като над рядко цвете? Ротуел, разбира се, го уволнил веднага, щом узнал, но старият Тайлър Брок се изсмял и тайно и незабелязано откупил контролния дял от фирмата и…
Малкълм се смая.
— Значи Брок контролира „Ротуел“?
— За известно време; достатъчно, за да изхвърли всичките им директори и да назначи нови. Когато Джеф Купър установил какво става, използвал цялото си влияние и принудил Стария Брок да си поделят ръководството наполовина. В замяна Джеф трябвало да управлява компанията и да пази това в тайна, особено от Струанови. Сделката все още е в сила.
— Дмитрий знае ли?
— Не. Нито господин Грейфорт. Аз попаднах на подробностите, докато служех в Лондон.
Малкълм размишляваше усилено. Години наред Струанови работеха с „Ротуел“, но никой не се бе оплакал от лошо отношение или измама. В същия миг нещо от думите на Горнт изплува на повърхността на съзнанието му.
— Морган подозира ли, че вие знаете за него?
— Писах му в Лондон, когато мама умря. Той ми отговори, че за първи път чувал, и отрече. Но ме покани да се срещна с него, ако някога отида в Лондон. Така и направих. Той отново отрече. Историята нямала нищо общо с него, набедили го за беля, сторена от друг чирак, въобще и дума не можело да става. По онова време мизерствах и той ми намери каква да е работа, а после ми помогна да постъпя в „Ротуел“. — Горнт въздъхна. — Мама ми разказа, че когато се изправил лице в лице с Ротуел, заявил, че „ще се ожени за повлеканата, ако зестрата й е десет хиляди фунта стерлинги годишно“. — Побиха го тръпки, макар лицето му да не се промени и гласът му да остана все така безизразен. — Навярно щях да простя на Морган всичко, но никога за тази дума — „повлекана“. Има я в писмото на Ротуел. Той вече не е между живите, ала писмото му се пази. Благодаря, задето ме изслушахте. — Гостът се изправи, протегна се и се запъти към вратата.
— Почакайте — сепна се Малкълм, — не можете да спрете дотук!
— Нямам такова намерение, господин Струан. При все че подобни разговори, най-подходящата дума е изповеди, са полезни за душата, ала твърде изтощителни. А ако се заседя прекалено дълго при вас, господин Грейфорт ще заподозре нещо. Ще уредя оръжието да бъде пистолети и да стреляте от двайсет крачки и ще се върна.
— За Бога, почакайте една секунда! Как да ви помогна? И защо въобще да ви помагам? Какво искате от мен?
— Практически почти нищо. Можете да убиете Норбърт Грейфорт, макар че това не е наложително. По-важно е какво мога аз да направя за вас. — Горнт се засмя, после отново стана сериозен. — Преди края на януари Брокови ще смажат Струанови, впрочем вие вече го знаете или поне би следвало да го знаете. Аз съм в състояние да ги спра за определена цена. Бог ми е свидетел, че мога да ви дам сведения, които ще настроят техния собствен ангел-пазител срещу тях и с които ще разорите Брокови веднъж завинаги.
Малкълм усети как сърцето му подскочи. Ако успее да откачи компания „Струан“ от тази въдица, майка му ще приеме всичките му желания. Много добре я познаваше. „Тя ще ми даде каквото си поискам, всичко — безмълвно ликуваше той, — ако я помоля да стане католичка, ще стори и това!“
Щеше да заплати, каквото и да му струва, и то с удоволствие.
— И каква ще е цената… освен отмъщението?
— Ще ви отговоря, когато се върна.
Малкълм чака цял ден, но непознатият не дойде. Това не го разтревожи. Вечерта се нахрани сам. Анжелик му каза, че се чувства уморена от многото приеми и седене до късно. Щяло да й дойде добре, ако веднъж си легне рано.