— Какво мога да направя за вас?
— Знаете ли, че някои от моряците ми бяха избити от китайски пирати, които ни обстрелваха с британски оръдия по време на схватката в залива Мирс. Британски оръдия!
— Четох дописките, но не съм сигурен, че са произведени във Великобритания.
— Аз пък съм сигурен. Уверих се със собствените си очи. — Адмиралът сърдито взе документа. — Първоначалното разследване на губернатора сочи за предполагаеми виновници Струанови или Брокови.
Малкълм безстрашно се взря в червендалестия мъж.
— Губернаторът може да предполага каквото си иска, адмирал Кетърър, но всяко официално обвинение следва да бъде подкрепено с доказателства, иначе ние ще се разстроим неимоверно много, а Брокови направо ще получат удар. Не съм чувал за подобна сделка и при всички случаи продажбата на оръжие не е забранена от Парламента. Какво смята Норбърт Грейфорт? — Джейми го бе предупредил, че Грейфорт също е бил поканен от адмирала за десет и половина, но пристигнал чак в единайсет. И срещата им траяла не повече от три минути.
Кетърър пламна, като си спомни за бунтарското държание на Грейфорт.
— Този… този безочлив тип отказа да обсъди въпроса с мен. А вие?
— Не зная какво желаете да обсъдим, адмирал е.
— Вносът и продажбата на оръжие на тукашните туземци. И на военни кораби. И на опиум.
Малкълм стана предпазлив:
— Струанови търгуват в Китай и спазват британските закони. А никоя от споменатите стоки не е забранена.
— Опиумът скоро ще бъде — озъби се Кетърър.
— Е, тогава ще спрем търговията.
— Но тя е неправомерна според китайските и тукашните закони!
— Повтарям, Струанови не търгуват с опиум тук, а и така да беше, пак повтарям, че това не е в нарушение на британските правни норми.
— И все пак ще признаете, че тази търговия е вредна и безнравствена.
— Да, само че за момента е одобрена от правителството на НВ и за нещастие е единствената стока, която разменяме срещу китайски чай. А от чая Парламентът извлича огромни данъци.
— Добре съм запознат с китайския проблем. Бих желал вие и вашата компания да изпреварите приемането на закона и доброволно да се съгласите никога да не внасяте опиум в Япония.
— Не търгуваме с опиум тук.
— Добре. Ако открия някой кораб с опиум, възнамерявам да конфискувам и него, и товара му.
— Ще кажа само, че ще действате на свой риск, адмирале. Сър Уилям одобрява ли намерението ви?
— Още не сме разговаряли. Ще ми се вие и останалите търговци… и останалите търговци да го сторят на драго сърце. Същото се отнася и за пушките със задно зареждане, патроните, оръдията и военните кораби.
— Грейфорт прие ли удивителното ви предложение?
Вратът на адмирала стана пурпурночервен.
— Не.
Малкълм се замисли за момент. Те двамата с Джейми предварително бяха заключили, че Кетърър има наум точно това. Освен писмото от майка му.
— Ще имаме среща със Сър Уилям след няколко дни — съобщи Струан. — Ще ми окажете чест, ако присъствате като мой личен гост. Всички търговци ще ви изслушат.
— Моите възгледи вече са добре известни. Вие, търговците от различните националности, би следвало да знаете къде са ви интересите — ако флотата не охранява вас и търговските ви пътища, загубени сте. Щом снабдявате туземците с оръдия, заплашвате Кралската флота, спомагате вашите кораби да бъдат потопени и отгоре на това — да избиват съотечествениците ви!
— Може би вземате за пример Индия или някоя др…
— Не разбирате най-същественото! — сръфа го адмиралът. — Ако местните хора не притежаваха от нашите оръжия, нямаше да има и метеж; по-бързо щяхме да потушаваме бунтовете тук и там; щеше много по-лесно и по-добре да се обучават и цивилизоват всички диваци по света; щяхте мирно да си въртите доходна търговия и световният порядък щеше да процъфтява с благоволението на Великобритания. И разни нищожни шибани пиратчета нямаше да имат с какво да обстрелват моя флагман, дявол да го вземе! А без Кралската флота, която контролира океаните, няма британския ред, Британска империя, търговия и, току-виж, сме се върнали в средновековието!
— Между нас казано, вие сте напълно прав, адмирале — рече Малкълм с престорена пламенност, следвайки съвета на чичо си Чжан:
„Когато някоя важна клечка ти се ядоса, каквато и да е причината, бързо приемай, че «между вас казано» той е прав; винаги можеш да го убиеш по-късно, докато спи.“
През годините и армията, и флотата, и правителствените чиновници го бяха въвличали все в същия спор. А ставаше и свидетел на кавгите между родителите си. Баща му защитаваше свободната търговия, а майка му — нравствеността; баща му беснееше от ярост заради неразрешимия проблем с опиумния триъгълник, а майка му още по-енергично се противопоставяше на продажбата на опиум и оръжия. И двамата бяха прави за себе си, и двамата оставаха непреклонни. Разправията винаги свършваше с това, че баща му се напиваше до безсъзнание, а майка му се подсмихваше с нейната безжизнена, влудяваща усмивка, която нищо не бе в състояние да прогони. Баща му винаги подхвърляше като последна язвителна забележка: