— Моят Старец — и твой Очарователен принц — Великият зеленоок дявол Дърк, със собствените си ръце започна тази търговия и ние преуспяхме благодарение на нея, така че Господ да ни е на помощ!
Много пъти Малкълм се бе съмнявал, но никога не бе посмял да запита — дали пък тя всъщност не бе обичала бащата, а не сина, дали не се бе примирила да приеме сина, тъй като бащата не й бе отвърнал с взаимност? Знаеше, че никога няма да се реши да зададе такъв въпрос, пък и да го стореше, тя просто щеше да се усмихне с онази нейна безжизнена усмивка и да каже:
— Малкълм, не ставай смешен.
— Между нас казано, прав сте, адмирале — повтори той.
Кетърър шумно изгълта рома си и си наля още.
— Е, все пак и това е нещо, за Бога! — Взря се в очите на Малкълм. — С една дума, ще се погрижите Струанови да не участват в продажбата на оръжие тук, така ли?
— Ще имам предвид препоръките ви и ще се консултирам с моите събратя търговци.
Кетърър извади носна кърпа и се изсекна, взе щипка енфие, кихна и отново си издуха носа. Мозъкът му се изясни и адмиралът впи злите си очички в младежа, раздразнен, че не забелязва и следа от отстъпчивост.
— Тогава нека се изразя другояче. Между нас казано, вие сте съгласен, че е глупост да помагате на японците да се сдобиват с оръдия, с британски оръдия, с каквито и да е проклети оръдия и с британски военни кораби?
— За тях да придобият подобна флота е…
— Това ще бъде катастрофа, господинчо! Пълна катастрофа и потресаваща глупост!
— Съгласен съм.
— Добре. Ще ми се да внушите това свое мнение и на останалите търговци: никакви оръжия тук, особено пък оръдия, и разбира се, никакъв опиум. Като това, естествено, ще си остане в пълна тайна.
— Ще се радвам да се позова на подобно мнение, адмирал е.
Кетърър изпухтя. Малкълм понечи да стане. Не искаше да го хванат натясно.
— Един момент, господин Струан, преди да си тръгнете, да обсъдим още нещо. — Адмиралът махна към плика и писмото върху бюрото си. — Ето това. От госпожа Струан е. Знаете ли за какво ми пише?
— Да, зная.
Кетърър бутна писмото в средата на писалището си.
— Смята се, че вашата Търговска къща е първа в Азия, макар да чувам, че Брокови вече ви изпреварвали. Няма значение кои са по-силни. Вие бихте могли да станете проводник на доброто. Искам вие и компанията ви да ми помогнете в тази справедлива кауза. Справедлива, господин Струан.
Малкълм изгуби търпение и премълча. Смяташе, че е отговорил достатъчно подробно, и не бе подготвен за нова нотация.
Кетърър забеляза многозначително:
— Между нас казано, обикновено не признавам такива писма от цивилни граждани. От само себе си се разбира: уставите и правилниците на Кралската флота важат само за Кралската флота. — Отпи глътка ром и приглушено се оригна. — Младият Марлоу бил поканил вас и… и годеницата ви на „Пърл“ за изпитанията. Във вторник. За цял ден. — Загледа го изпитателно. — Така ли е?
— Да, сър — измърмори Струан сащисан. Не вярваше на ушите си.
— Естествено, необходимо е моето разрешение. — Адмиралът остави фразата му да повитае във въздуха и сетне продължи: — Между другото, господин Струан, този дуел, дето сте го замислили, наистина е неблагоразумен. — Малкълм премига пред подобна непоследователност и се опита да се съсредоточи, тъй като Кетърър продължи: — Колкото до това, тоя Грейфорт заслужава да пукне в най-скоро време. Дуелите са противозаконни и неблагоразумни деяния, могат да станат и грешки, на всичкото отгоре — лоши… Ясен ли съм?
— Да, сър, благодаря ви за съвета, но вие каза…
— Благодаря на вас, господин Струан — рече ласкаво адмиралът и стана. — Благодаря ви, че ме посетихте. Всичко добро.
Смутен, Малкълм се изправи с усилие — не беше сигурен дали го е разбрал правилно.
— Имахте предвид, че мога…
— Имах предвид само това, което казах — гласът му долетя от квартердека, ясен и смразяващ: — Както сам се изразихте, под най-строга тайна вие ще вземете под внимание моите думи. В замяна ви уверявам под най-строга тайна, че аз ще взема под внимание вашите думи и действия — още преди полунощ в понеделник. Довиждане.