Навън въздухът бе благоуханен, чист и ведър и Малкълм задиша дълбоко, докато пулсирането в главата и гърдите му престана. Изтощен и обнадежден, той се отпусна тежко на първата попаднала му пейка и се втренчи във флотата, без да я вижда.
„Дали разбрах правилно думите на Кетърър — питаше се Струан отново и отново, заслепен от надежда, — че е готов чисто и просто да пренебрегне писмото от майка ми и да разреши на Марлоу да ни качи на кораба и да не му забрани да ни ожени?“
„В най-строга тайна“, повтаряше Кетърър непрекъснато — помисли Малкълм — и „между нас казано“, и „в отговор“. Означава ли това, че той ще си мълчи, ако аз изпълня дълга си към него? Какво, за Бога, мога да сторя и кажа преди полунощ, в понеделник, за да убедя тоя мръсник, защото той наистина е такъв — педераст без всякакви задръжки!
Глупости! Това е сделка — Кетърър ми предложи сделка, а quid pro quo5 — и тя е прекрасна за мен и нелоша за него. Ще трябва да внимавам, останалите търговци едва ли с охота ще приемат каквото и да било доброволно ембарго. Не бива да има нещо скрито-покрито, защото тоя мръсник е хитър и няма да се задоволи само с обещания.
На кого да се доверя за този нов завой в объркания ми живот? На „Небесния“? На Джейми? На Марлоу? Не, на него в никакъв случай. Анжел? Не. Не и на нея. Ако чичо Чжан беше тук, друга работа, но след като го няма — на кого? На никого. Най-добре да не казваш на никого.
„Ще трябва да го понесеш сам — нали мама разправяше, че Дърк все това повтарял на баща ми: «Да си тай-пан означава да си самотен и сам да носиш отговорността — в това е радостта и болката на тай-панството.» Какво да правя с оръдията и оръж…“
— Здравейте, господин Струан.
— О! Здравейте, господин Горнт.
— Изглеждате толкова тъжен, че реших да ви прекъсна.
— Не, не съм тъжен — изнурено възрази Малкълм, — просто размишлявах.
— Извинете, сър, в такъв случай ще ви оставя на спокойствие.
— Не, седнете, моля. Говорехте: „срещу определена цена“…
Едуард Горнт кимна.
— Моля да ми простите, че не ви се обадих по-рано, сър, но господин Грейфорт не бива да вижда… да схване. Вече се съгласи на пистолети — на двуцевни револвери за дуел и на един или два изстрела от двайсет крачки.
— Това е добре. Друго?
— Опитах се да го разубедя, но той заяви: „Докато Малкълм Струан не ми се извини публично, никога“, или нещо в този смисъл.
— Добре. Но аз, впрочем, попитах за другия въпрос. Тук няма ни врати, ни стени — Малкълм махна към почти пустата улица. — Срещу каква цена?
— И аз прецених, че тук е най-подходящото място, ала не бива да оставаме прекалено дълго заедно и се налага да бъдем предпазливи — господин Грейфорт може да ни наблюдава с бинокъла си.
— Дали наистина ни наблюдава?
— Не съм сигурен, сър, но бих се хванал на бас.
— Тогава да идем нейде другаде. Или да се видим по-късно?
— Не, и тук става, при все че той е много хитър и не бих желал да заподозре нещо. Цената ще ви кажа, ако чрез моите сведения попречите на намеренията на Морган да ви ликвидира и разорите Брокови.
— Запознат ли сте с подробности?
Горнт тихо се изсмя.
— О, да, и дори нещо повече — нито Морган, нито Стария Брок, нито господин Грейфорт подозират, че зная. — Едуард снижи още повече гласа си, устните му се движеха едва забележимо. — Всичко това ще си остане между нас. Ето и цената: вие разорявате Морган Брок, докарвате го до фалит или до затвора, стига да успеете. Ако се наложи да разорите и Тайлър, ще ми е все едно. Но след като ги съсипете, ми гарантирате, че получавам техния дял от петдесет процента в „Ротуел“, свободен от задължения и тежести; освен това ще ми помогнете да изкупя половината на Джеф Купър от банка „Виктория“. Десет години няма да се домогвате до мен, освен в качеството си на обикновен конкурент, като ми осигурявате права на най-облагодетелствана страна във всички търговски връзки. Всичко това ще залегне в писмен договор и вие ще сложите подписа си под него. А като изтекат десетте години, се гответе за ожесточена борба.
— Дадено — отвърна тутакси Малкълм; бе очаквал по-сурови условия. — Но негодниците от „Виктория“ не са ни приятели — Брок основа банката и те никога не са ни допускали, тъй че едва ли ще можем да ви помогнем кой знае колко там.
— Скоро ще ви станат приятели, сър. Скоро целият им съвет ще пърди, стига да им наредите да пърдят. Но, естествено, се налага всичко да се запази в пълна тайна. Какво ще правите след дуела?
Малкълм дори не се подвоуми, макар да му изглеждаше странно, че незабавно се е доверил на този човек… Каза му как ще се качи на борда на „Буйният облак“.