Тайърър поразен се вторачи подире му. Бабкот приближи откъм рулетката.
— Какво му става? Горкият, изглежда така, сякаш е видял призрак.
— Не зная, Джордж. Беше много добре и изведнъж запелтечи, пребледня и плувна в пот.
— Да не е нещо във връзка с разговора ви?
— Едва ли, просто ме съветваше как да постъпя с Фуджико и Райко, нямаше нищо, свързано с него, съвсем нищо.
Проследиха го, докато Андре излизаше; вървеше така, сякаш стаята бе празна. Бабкот се намръщи.
— Не прилича на себе си. Обикновено е толкова жизнерадостен. — „Горкичкият, от злочестината му ще да е. Дяволски ми се ще да му доставя лек, дяволски ми се иска да имаше лек.“
— Като стана дума за жизнерадостност — говореше в това време Тайърър, — не предполагах, че си такъв безупречен танцьор.
— Още по-малко пък аз. — Гигантът гръмко се разсмя. — Дойде ми вдъхновение, тя може да вдъхнови всекиго. Обикновено танцувам като носорог. — Двамата погледнаха през множеството към Анжелик. — Това девойче има изключителна фигура и прекрасен, заразителен смях.
— Да, Малкълм е голям късметлия. Извинявай, ще помоля Анри да замести Андре… — Тайърър се отдалечи.
Бабкот наблюдаваше Анжелик. „Любопитно, че лекарят преглежда пациентката си и не се възбужда — помисли си той. — Дори и от пациентка като нея. Поне аз не се възбудих, докато госпожицата се консултираше с мен в Канагава и тук. Ама пък и не я преглеждах разголена, нямаше нужда, освен когато мензисът й протече много тежко преди няколко седмици. Тогава очевидно се нуждаеше от съвсем обстоен преглед и все пак не ме допусна. Не бях я виждал толкова бледа и с такива безкръвни устни. Като си мисля сега за това, откривам, че тя се държа странно, не ме остави да я приближа, само ме пусна за малко в стаята си, сякаш бях някой непознат. А предишната вечер, когато й върнах кръстчето, преслушах сърцето й, почуках гръдния й кош и гърба; опипах дори стомаха и тя се държа като обикновен пациент. Спомням си, че пулсът й беше доста ускорен без всякаква видима причина. Странно поведение.
Дали не съм пропуснал нещо? — питаше се Бабкот, докато я наблюдаваше на рулетката; Анжелик бликаше от живот, пляскаше с ръце, ликуваше като дете, че е спечелила на червено или на черно, а Сергеев и останалите я учеха на най-изтънчените хитрини на хазарта. — Чудно е, че не носи кръста си, както повечето католици, особено като се има предвид, че е подарък от обожаваната й майка.“
— Великолепен прием, Малкълм. — Сър Уилям приближи, сподавяйки прозявката си. — Време ми е да си лягам.
— Още малко коняк? — Малкълм седеше до камината. От огъня бяха останали само въглени.
— Не, благодаря, иначе ще се удавя в толкова пиене. Прекрасна дама, Малкълм, същинско чудо.
— Да — съгласи се Струан гордо, размекнат от виното и от коняците; алкохолът притъпяваше болката и заглушаваше страха му от бъдещето. „Е, не действат като лекарството — помисли си младежът. — Няма значение, така е в началото.“
— Е, лека нощ. — Сър Уилям се протегна. — О, между другото — непринудено добави той — можеш ли да се отбиеш утре по някое време при мен, когато ти е удобно?
Малкълм рязко вдигна поглед. При мисълта за писмото на майка му отново усети буца лед в стомаха си.
— Да речем, в единайсет?
— Прекрасно, по всяко време. Ако решиш, отбий се и по-късно.
— Не, в единайсет. По какъв въпрос. Сър Уилям?
— Няма нищо спешно.
— За какво става дума, Сър Уилям? — Малкълм долови жалост в погледа му, може би дори съчувствие. Притесни се. — За писмото от майка ми, нали — съобщи ми, че ви пише с днешната поща.
— Да, така е, но само донякъде. Бях предупреден да очаквам писмо от нея. Преди всичко ме безпокои въпросът с Норбърт — сега, когато той се върна. Надявам се, че и двамата сте си избили от главите тази глупост с дуела.
— Разбира се.
Сър Уилям изсумтя — не беше убеден, ала засега отложи разговора. Можеше само да предупреди двете страни, а ако те не го послушат, щеше най-строго да приложи изискването на закона.
— Предупредих ви и двамата.
— Благодаря. Друго?
— Другото е, че официално ми съобщиха за решението на правителството да забрани всякаква търговия с опиум от британски граждани, да постави извън закона превозването му с британски кораби, да унищожи нашите опиумни плантации в Бенгалия и да ги засади с чай. Исках да предупредя първо теб, тъй като ти водеше делегацията с жалби и оплаквания във връзка със слуховете.