Чен се суетеше из стаята, засегнат, но и доволен от познанията на господаря си. Той само изпълняваше дълга си, като му обръщаше внимание към силата на женското начало и по-специално тази вечер — към излагането й на показ, перченето, танците и целувките, с което възбуждаше мъжествеността на повелителя му. По този въпрос Императорът бе напълно точен:
„Една изнервена и незадоволена мъжественост в домакинството, ако е господарската, ще разстрои цялото домакинство, следователно всички домашни са длъжни да положат всевъзможни усилия, за да облекчат необлекчения.“
„А в нашата къща цари смут — мислеше си Чен с погнуса. — А Ток е по-непоносима от всякога, а А Со роптае заради допълнителната работа и грижи, готвачите се оплакват, че няма апетит, слугите се вайкат, че все е недоволен, и всичко това — само защото тая прилична на крава варварска пачавра не ще просто да изпълни дълга си.“
Всеобщото мнение на прислугата бе, че чужденката навярно притежава един от онези Ненаситни проломи, за които предупреждава император Кун:
„Има някои жени, чиито порти боговете са подплатили с демони, тяхната притегателна сила е толкова голяма, та подлудява мъжете и ги кара да забравят безсмъртната истина, че всички женски порти си приличат, щом желанието е прекалено неудържимо; а най-лошото е, че когато подобен Пролом се разтвори, за да приеме мъжествеността, това Небе се превръща в Ад, тъй като ненаситността им няма край.“
— Аййиая, тай-пан — възкликна Чен, докато му помагаше да се съблече. — Този човек тук каза само, че твоето пиршество задоволи всички.
— Твоят господар и повелител схвана съвсем точно какви ги плямпаш. — Малкълм с усилие свлече ризата си. Чичо му Гордън Чжан, когото момъкът високо ценеше, го бе запознал с труда на император Кун и му бе казал, че неговите сведения, както и останалата съществена информация за мъжествеността и женствеността ще си останат между тях и ще бъдат запазени в тайна от майка му.
— Ти си един безочлив мръсник. — Малкълм мина на английски — главната му защита срещу Чен и А Ток. Май никога нямаше да вземе връх над тях двамата на кантонски, но английският ги разяряваше. — Разбрах, че правиш присмехулни намеци за господарката, ала ще е най-добре да млъкнеш, за Бога.
Кръглото лице на прислужника се разкриви.
— Тай-пан — заяви Чен на възможно най-добрия си кантонски, докато му помагаше да си легне, — този човек тук поставя интересите на своя господар над всичко.
— Аййиая! — подигра го Малкълм. — Думите от двоен змийски език са скъпоценни колкото плесенясалите рибешки кости за гладуващия. — Струан забеляза някакъв плик, подпрян на бюрото. — Това пък какво е?
Чен побърза да го донесе, доволен от смяната на темата.
— Един чуждоземски дявол пристигна тая вечер да се срещне с теб. Прие го нашият сараф Варгас. Чуждоземският дявол рече, че писмото било спешно, та сарафът помоли този човек тук да го сложи на бюрото, в случай че нашият славен господар го поиска.
Почеркът бе непознат.
— Кой е този чуждоземски дявол?
— Не зная, тай-пан. Има ли още нещо?
Малкълм поклати отрицателно глава, прозя се, постави плика на нощната масичка и го отпрати.
— Няма да го чета — твърдо се зарече той, понечи да намали пламъчето на петролната лампа, но промени намерението си и разпечата писмото с внезапна надежда: можеше да е от „Небесния“ или дори от отец Лео.
„Уважаеми господин Струан,
Позволете ми да се представя — Едуард Горнт от компания «Ротуел», Шанхай, биеш жител на Вирджиния, понастоящем в Йокохама за обучение при господин Норберт Грейфорт по настояване на Морган Брок.
Господин Грейфорт ме помоли да стана негов секундант в личното, но неотложно дело по дуела, на който сте го предизвикали. Бих ли могъл да ви поднеса почитанията си утре? Ще ви бъде ли удобно някъде около обяд? Имам честта, сър, да бъда ваш покорен слуга:
Подписът бе също толкова изряден, както и калиграфският почерк.
35.
Вторник, 4 декември
— Добро утро, господин Горнт. Имам удоволствието да ви запозная с господин Макфей, управител на компания Струан в Япония. Моля, настанете се удобно — и ти, Джейми. Кафе, чай, шери, шампанско?
— Не, благодаря ви, господин Струан.