— Едуард, разбрах, че и ти ще пътуваш с „Красавицата от Атланта“. — Хоуг едва си поемаше дъх и изглеждаше изтощен. Ръцете и дрехите му бяха покрити със засъхнала кръв, а очите му — зачервени. — Как да накарам твоите хора да натоварят тези неща на кораба вместо мен — имам още десетина ръце и крака за оправяне, а също и някои изгаряния… Много ти благодаря. — Лекарят хукна, без да дочака отговор.
— Качи ги, Периера. — Горнт се намръщи. „Защо ли Хоуг толкова се бе разбързал да отплава за Хонконг?“
Всичко вече бе опаковано, бе сторил необходимото, за да е сигурен, че Брокови ще се справят добре в негово отсъствие: бе разпоредил на кои търговци да отпускат кредит и на кои да отказват; утре или вдругиден представителите на Чошу щяха да пристигнат, за да се уговорят за оръжейните пратки — добра сделка, от която щеше да спечели, след като Брокови фалират, и както бе замислил, щеше да се сдобие с тукашните помещения и персонала на Ами, на цени като при разпродажба след пожар. Сам се засмя на шегата си. Освен това въглищната концесия на Йоши би могла да се прехвърли от Струанови при Сьоратар чрез търговската компания на покойния Андре Понсен. Бе дал указания на сарафа тайно да направи такова предложение.
Оставяше Периера за свой заместник. Снощи бе чул от Морийн, че новата кантора на Джейми е изгоряла, и бе решил да го назначи при себе си, но за негово огромно учудване днес следобед Джейми му бе благодарил и му бе отказал под предлог, че се надява да се справи със самостоятелната си търговска компания.
„Джейми само ще допълни прекрасната картина — помисли си Едуард. — Нищо че ми отказа — той ще поеме ръководството на компанията тук, когато всичко стане собственост на «Ротуел-Горнт».“ Опипа джоба си.
Печатът на Норбърт си беше на мястото заедно с двете писма със задна дата за Тес. Носеше повече от достатъчно сребърни мексове и злато от касите на Брокови за разходите си. „Добре. Всичко е наред… А сега — Анжелик.“
— Здравей, Едуард — топло му се усмихна Анжелик. За пръв път го приемаше в будоара си. А Со стоеше до кофичка с лед за изстудяване на вино. Горнт забеляза, че вратата към спалнята е затворена, а завесите са спуснати. Петролните лампи светеха и стаята изглеждаше някак женствена и приветлива. Анжелик се държеше сдържано и особено. Той се притесни.
— Искаш ли бяло вино за разнообразие — любезно му предложи французойката, — „Ла дусет“ или Бърбън?
— Вино, ако обичаш. Госпожо, никога не сте изглеждали по-добре!
— Нито пък ти, приятелю мой. Заповядай, седни тук до огъня. — Бе облечена с нова тъмносиня траурна рокля, чиято кройка подчертаваше фигурата й. Деколтето бе квадратно и скромно. Но за негово и свое удоволствие Анжелик бе метнала многоцветен копринен шал на раменете си. Сякаш пролетен полъх в този януарски ден.
— А Со, вино. — След като слугинята им поднесе чашите, французойката й заповяда: — Чакай отвън! Ако трябваш, повикам! — Слугинята излезе и нехайно затръшна вратата подире си.
— Сега ще си залепи ухото на вратата — тихо прошепна Горнт.
Анжелик се разсмя:
— За да научи някоя тайна ли? Че какви тайни може да има помежду ни? Щастливо плаване, Едуард. — Тя отпи и остави чашата си. — Събра ли си багажа?
— Да, да. Изглеждаш прекрасно, обичам те и чакам отговор на въпроса си.
Тя разтвори ветрилото и започна да си играе с него, както би го сторила млада благородна дама пред благороден младеж, който е добра партия за женитба. А също и както правят хора със съмнителна репутация — подлъгваше го, флиртуваше, обещаваше, но го и отблъскваше, отговаряше или избягваше отговорите.
Ветрилото изпърха.
— Изключително много ти се възхищавам, Едуард.
— Но не повече от мен. И тъй — да или не?
Ветрилото се затвори. Анжелик се усмихна, отвори някаква кутия на бюрото си и му подаде плик. Бе адресиран до госпожа Тес Струан.
— Моля те да го прочетеш. Изпращам го по Хоуг в Хонконг в отговор на нейното.
Почеркът й бе ясен.
„Уважаема госпожо Струан,
Благодаря ви за писмото и за щедростта. Приемам всичките ви условия: тържествено се заклевам и по своя воля приемам да се откажа от всякакви искове към състоянието на сина ви. Съгласна съм никога да не използвам титлата «Госпожа Струан». Съгласна съм, че съм католичка и не съм се омъжила според изискванията на моята църква. Приемам да не стъпвам, в Хонконг, освен при транзитно прекачване на друг кораб. Никога няма да правя опити да се свържа с вас или с някого от семейството ви. В разстояние на една седмица ще напусна тези помещения и с благодарност приемам предложението ви за попечителство за две хиляди гвинеи годишно, докато съм жива.“
Писмото не бе подписано. По-долу следваше:
„Истинността на подписа е удостоверена от Сър Уилям Ейлсбъри, посланик в Япония.“
А след това бе оставено място за неговия подпис и за датата.
Горнт вдигна поглед.
— Не вярвам на очите си. Така й даваш всички козове.
— Нали ти ме посъветва да приема условията й?
— Да, но да се споразумееш — да възобновиш преговорите.
— Ах, да, спомням си. Ако си съгласен, ще помоля Сър Уилям да удостовери подписа още сега, преди да си заминал. Доктор Хоуг ми обеща да го вземе със себе си тази вечер. Той ще отплава с твоя кораб, така че, когато ти пристигнеш там, тя вече ще го е получила.
— Нима не разбираш, че с това писмо ти се отказваш от всичко… Как бих могъл да преговарям с нея в твоя полза?
— Има и втора страница — Анжелик я извади от кутията.
Ветрилото и се разтвори и тя започна да си вее. Плавно.
Горнт отново се задълбочи. Почеркът тук не бе толкова ясен и на места изглеждаше зацапан. „Да не би да са петна от сълзи?“ — запита се Горнт.
„Уважаема госпожо Струан,
По очевидни причини тази част от писмото е отделена, тъй като трябва да си остане помежду ни и не е работа на Сър Уилям. Още веднъж ви благодаря за вашата щедрост. Не мога да приема любезното предложение за три хиляди, ако «се омъжа повторно» или се «омъжа», както бихте се изразили вие, до края на годината, тъй като не възнамерявам да «се омъжа повторно» или «да се омъжа!» — вие сама си изберете, което е по-правилно.“
Горнт отново вдигна очи, този път стреснат:
— Такъв ли е отговорът ти? Ветрилото запърха.
— Дочети го — настоя Анжелик. Едуард плъзна поглед по страницата:
„В името на Бога продължавам да вярвам, че съм била омъжена, макар по своя воля да се отказвам от всякакви публични и законни претенции, както вече посочих. Не бих взела другиго… не искам да ви нараня, нито да ви обидя, но да се омъжа отново… не. Възнамерявам колкото се може по-скоро да се установя в Лондон, тъй като се чувствам повече англичанка, отколкото французойка — майчиният ми език е по-скоро английският, отколкото френският, тъй като леля ми бе моята истинска майка.
Никога повече няма да се възползвам от титлата «госпожа», както вече ви обещах, но не съм в състояние да попреча на хората тук да се обръщат към мен по този начин. Сър Уилям отказва да приеме да се подписвам Анжелик или Анжелик Ришо, и настоява подписът ми да гласи: «Госпожа Анжелик Струан, по баща Ришо», и горепосоченото да бъде задължително, тъй като според него и според неговото тълкуване на английските закони понастоящем това е законното ми име.“
— Наистина ли го е казал? — остро попита Горнт.
— Не, но господин Скай твърди, че ако го помолим, той ще се съгласи.
— Ах. — Горнт кимна замислено, отпи малко вино и продължи да чете по-бавно и по-внимателно.
„Ако нещо от горепосоченото не ви задоволява, моля, напишете по-нататъшните си изисквания и ги предайте на господин Горнт, който твърди, че отново ще се срещне с вас. След което незабавно ще се завърне тук и аз ще подпиша новите условия. Най-искрено ви го препоръчвам — той бе много добър приятел на вашия син и се държа изключително мило с мен — именно той ме посъветва да приема любезните ви условия, тъй като господин Скай бе против. Искрено ваша…