Чен и Варгас ги зяпнаха, а гръмките изблици на смях се смесваха с шума на прибоя. Анжелик изтри първите добри, весели сълзи, които проливаше за пръв път от много време насам.
— Неговият Едноок… — Отново избухнаха в неистов смях, заливаха се в кикот, докато не ги заболя стомах и им се наложи да се вкопчат една в друга.
Пристъпът отмина също така неочаквано, както ги бе връхлетял, и остави зад себе си някаква тъга.
— Забавно е, Морийн, но всъщност въобще не е забавно…
— Да. Никак — отвърна Морийн печално. — Ще ми се… искам да си ида у дома. Смятах, че ще се справя с Йошивара — Джейми е като всички останали мъже, — но не мога. Вече съм убедена в това. Няма да понеса живот като този тук, където има Йошивара и винаги ще я има. И независимо дали ми харесва, Анжелик, или не след година-две ще се появят хлапетата, децата, и след няколко години той ще ни мисли за стари, който и да е. Ние наистина ще сме стари, косите ни ще побелеят, зъбите ни ще изпадат и който и да е мъж ще си тръгне по пътя. Животът на жената не е лесна работа. О, как ми се иска да бях се качила на „Красавицата от Атланта“ на път за вкъщи, а не да стоя тук сега. Все едно, ще си замина колкото се може по-бързо. Вече съм решила.
— Помисли. Не му казвай още тази вечер.
— По-добре да му го кажа още тази вечер, така… така е най-добре.
Анжелик се подвоуми.
— Ще те почакам, докато посрещнем катера, и после ще си тръгна.
— Благодаря ти. Ще ми е мъчно да се разделя с теб. Досега не бях имала истинска приятелка. — Морийн хвана Анжелик под ръка и се загледа към „Красавицата от Атланта“.
— Аййиая — рече с погнуса Чен на фуджоуски диалект, на който и двамата с Варгас говореха свободно. — Тия двете кучки защо не проявят малко разум и не изчакат катера на топло вкъщи, та и ние да не мръзнем покрай тях.
— Джейми няма да се възхити, ако те чуе как я наричаш!
— За щастие той не знае този диалект, дори и кантонски не знае, пък и при всички случаи не бих я нарекъл кучка пред него или пред който и да било чуждоземски дявол. Макар че, както знаеш, ние точно така викаме на техните жени. Не бих си позволил да използвам по-грубички думи, когато са наблизо. Ще река „Утринно цвете“ или ще измисля хиляди други имена, които, както знаеш, си означават „кучка“, ама чуждоземските дяволи си мислят, че става дума за „утринно цвете“. — Чен се изкиска. Дългата му ватирана горна дреха го пазеше от студа. Луната се показа иззад един облак и китаецът се загледа в нея. — Та това „Утринно цвете“ си въобразява, че ще стане Джами тай-тай. — Той отново се изкиска. — Това няма да го бъде.
— Наистина, след това, което се случи днес следобед — мрачно отвърна Варгас. — На ръст тя е тъкмо за него, а пък и му е време да се ожени. Няма да е зле да имаме дечица тук. — Варгас тъжеше за своите собствени шест деца, които бе оставил при двете си съпруги в Макао, докато събере пари и си построи собствена къща тук. — Ами какво ще кажеш за госп’жица тай-тай и тоя шанхайски Горнт? Дали ще й изпроси повече пари?
— Дори и да успее, той ще има полза от тая работа, а не тя. Чудя се, какво ли е имало в ония документи?
— Какви документи?
— Ами ония, дето Лим Втори ги е видял, додето Уилъм тай-пан дремел край огъня. Ония бе, от Дългоносия. Дю не до мо, че Лим не може да чете по френски. Уилъм тай-пан бил направо шашнат, тъй вика Лим.
— Че какво ли може да изпраща Дългоносия на Уилъм от гроба?
Чен вдигна рамене.
— Неприятности за госп’жица тай-тай. Навярно е било за Тайната на луната, а?
— Това са само слухове.
Чен не отговори нищо, пазеше тайната, както бе наредил Чжан от търговската къща след смъртта на Малкълм.
— Каквото и да става, Тес тай-тай ще стрие госп’жица тай-тай и шанхайския чуждоземски дявол на прах.
— О? Какво си чул?
Чен завъртя очи.
— Сега Тес тай-тай вече е тай-пан, така вика Чжан от Търговската къща — писа ни го с последната поща и ни нареди да се пазим. Да си чул някога някоя императрица да е отстъпила властта, след като веднъж се е докопала до нея? Пък и ако трябва да си говорим честно, коя жена въобще би го сторила? Нито една в цялата ни петвековна история. Според Чжан от Търговската къща тя сега е тай-пан, а той ги знае тези работи.
— Смятах, че Албърт от Шанхай ще стане тай-пан.
— Нивгаж. Тя и него ще стрие на прах. Старият Зеленоок дявол натрапи него и брат му на Търговската къща. Според мълвата Тес тай-тай ги мрази, щото били тайни копелета на дъщерята на оня чуждоземски дявол проповедник — една от многобройните любовници на самия Зеленоок дявол.
— Съпругата на Глесинг — управителя на пристанището ли? Мери Синклер ли? Изключено!
— Как ще е изключено — че тя му слагаше рога на Еднокракия Глесинг, когато си поискаше.
— Мамила е съпруга си? И това е измислица. — Варгас пазеше доброто й име, както всички нейни бивши любовници. Сега Мери бе прехвърлила четиридесетте, беше попрецъфтяла, но си оставаше все така ненаситна. „Точно обратното на Тес Струан — помисли си Варгас, — която така се гнуси от чукането, че тласна съпруга си Кълъм към пиянство и други жени.“ — Тес тай-тай трябваше да се омъжи за тай-пана, а не за сина му Кълъм. Ето кой щеше да я отвори за тази работа, защото тя наистина се нуждае от това, и пак щяха да му останат сили за втората съпруга Мей-мей, а също и за третата съпруга Ин Хши.
— Прав си — рече Чен. — И тогава щяхме да сме силни с толкова много синове за наследници, а не да се чудим как да се измъкнем от Едноокия дявол Брок. — Китаецът добави зловещо: — Чжан от Търговската къща е разтревожен.
— Жалко, че първородният син Малкълм умря по този начин.
— Боговете са отсъствали през тоя ден — мъдро отсече Чен. — Слушай, ти нали се кланяш на бога на чуждоземските дяволи — той не ти ли е казал защо боговете прекарват повечето си време навън, вместо да се грижат за нашите работи?
— Боговете са си богове, те разговарят само помежду си… Виж, „Красавицата“ потегля…
— Ето го и катера.
— Къде? Боже мой, ама че зорки очи имаш: аз едва го различавам. — Анжелик сърдечно стисна ръката на Морийн. — Уверена съм, че вие с Джейми… — Французойката забеляза, че приятелката й пребледня. — Не се безпокой, Морийн, всичко ще се оправи.
— Лека нощ, ще се видим утре.
— Не, моля те да останеш, няма да се справя сама, моля те, остани.
Катерът бе вече не петдесетина метра от пристана. Видяха как Джейми се приведе на прозореца и им махна. Морийн не отвърна на поздрава му. Зад тях по главната улица в оцелелите домове и складове ярко светеха петролните лампи. Нейде пееха мъже. От Френската легация се чуваше как Вервен свири на флейта. Морийн не откъсваше очи от приближаващия Макфей. Той отново махна и изскочи на палубата.
— Морийн! — провикна се Джейми, явно много щастлив, че я вижда.
Анжелик забеляза, че очите на приятелката й омекнаха — разбра, че вече не й е нужна. Скришом и незабелязана, се отдалечи, доволна, че е останала сама.
Нощта бе приятна. В залива корабните камбани биха за кръгъл час. В открито море отвъд носа нейният пратеник потегляше на борда на „Красавицата от Атланта“ на своето последно пътешествие, от което нямаше връщане и за двама им. Както и за техния враг — Жената от Хонконг.
„Едуард ще я изстиска и ще заживеем щастливо. Ще прекарваме повече от два месеца на всеки две години в Париж, а летата — в Прованс и аз ще сложа началото на нова династия, след като ще имам свои собствени пет хиляди гвинеи. Аз все пак съм й наследница и всяко су, което харча, ще ми напомня за нея.
Нима Едуард е толкова глупав, та да повярва, че някога ще стана нейна приятелка, че въобще бих поискала нещо подобно.
Тази жена е подла. Никога няма да й простя за всичко, което ми стори и ми писа. Извънбрачно дете, а? Никога не ще го забравя. Ще й отмъстя заради Малкълм и заради себе си, за цялото страдание, което ни причини. Ще си отмъстя на тая стара вещица.
Стара вещица ли — това ми харесва — усмихна се Анжелик. — Ето че си имам още една нова тайна. Осъзнах, че е точно такава още когато я видях за пръв път, както и при следващите ни няколко срещи и вечери, когато тя почти не разговаряше с мен. Винаги ме е отхвърляла, колкото и да се стараех. Тя е една стара вещица. Макар да е на трийсет и осем. За мен тя ще си остане «старата вещица Струан».“