Анжелик бе на осемнайсет години и половина.
Тя влезе в преддверието на Струанови под преплетения Червен лъв на Шотландия и Зелен дра кон на Китай, изкачи се по централното стълбище и се прибра в покоите си.
Залости вратата и щастливо се сгуши в топлото си легло.
Седем дни по-късно Йоши по собствена молба се срещна със Сър Уилям и посланиците в Канагава, за да ги успокои, доволен, че Анджо отново се е уловил в собствения си капан — политиката на „дебелата тояга“, която всъщност не беше никаква тояга. Въпреки че той самият също бе изненадан, че гай-джин не бяха отплавали след опустошението. Успокоението, което им падна като мехлем на душата, се състоеше в предложение за среща с шогуна веднага, щом той се завърне.
И кога щяло да стане това — бе го запитал Сър Уилям, а Йоши му бе отговорил: „Ще го уредя много бързо, дори ако се наложи и през главата на тайро — той е толкова болен, горкият човек, но все още е тайро. Междувременно се доверявам на вашите сведения, според които е възможно нашето бъдещо съглашение да се осъществи в най-скоро време, а също и че ще вземете под внимание моя съвет.“
На Нейно величество „Пърл“ незабавно бе изпратена в Кагошима с официално искане към Санджиро за извинения, обезщетение и предаване или разпознаване на убийците. Санджиро незабавно отхвърли иска като неуместен и безочлив. През следващата седмица бойната ескадра отплава със Сър Уилям и цялата му свита на борда на флагмана — на НВ „Евриал“ с трийсет и пет оръдия, „Пърл“ — с двайсет и едно, „Персей“ — с двайсет и едно, „Бегач“ — с четиринайсет, „Опустошител“, „Кокетка“ и витловия малък военен кораб „Арго“ — с по девет. И не след дълго хвърли котва в пролива на Кагошимския залив, извън обстрела на бреговите батареи, разположени в четиринайсет крепости от двете страни на залива. Времето се развали.
С влошаването на условията Санджиро се разколеба. Двоумението му трая четири дни. Призори на петия дъждът и бурята се усилиха. Три построени от чужденци сацумски парахода, закотвени край града, бяха пленени с въжета и потопени, благодарение на което бяха проведени измервания на морските дълбочини. По пладне всички брегови батареи откриха огън и адмирал Кетърър даде заповед за нападение. В колона по един с флагмана начело флотът с пълна пара навлезе в неотбелязаните на никоя карта води. Щом се озоваха в обсега на крепостите, корабите започнаха да сипят залп след залп по тях. Ответният огън се оказа много по-силен от очакванията.
Един час след началото на битката флагманският кораб „Евриал“ се отклони от колоната. Неволно го бяха насочили към най-уязвимата територия, която бреговите батареи улучваха с абсолютна точност. Едно гюлле отнесе главата на капитана и на капитана трети ранг, застанали на мостика редом с Кетърър и Сър Уилям. Един десетинчов снаряд избухна на палубата, уби седем моряци и рани един офицер. „Пърл“ зае неговото място. По залез „Персей“ заседна в плитчина близо до една от крепостите, но „Пърл“ го изтегли без загуби.
Сражението продължи до залез-слънце. Няколко крепости бяха засегнати, много оръдия — извадени от строя, военни складове с муниции бяха вдигнати във въздуха и Кагошима бе обстреляна с ракети. Нито един от корабите не пострада. А единствените жертви засега бяха загиналите на флагмана. През същата нощ Кагошима изгоря като Йокохама. Бурята се усили.
Призори въпреки неблагоприятното време мъртвите бяха погребани в морето и бе издадена заповед за възобновяване на сражението. „Евриал“ застана начело на колоната. Вечерта флотът отново пусна котва извън обсега на обстрела. Всички кораби бяха непокътнати, бойният дух — висок, а в запас имаха предостатъчно амуниции. Кагошима бе опустошена, а повечето батареи — извадени от строя. Призори при бурен вятър и пороен дъжд Кетърър заповяда на флота да се завърне в Йокохама. Заповедите му бяха посрещнати с възмущение от бордовите офицери и с протест от страна на Сър Уилям. Макар да се намираха далеч от обсега им, няколко брегови оръдия продължиха упорито да обстрелват килватера им.
Кетърър обяви станалото за победа, тъй като градът бил опожарен, Санджиро наказан и което било най-важното, флотът останал невредим — лошото време го било принудило да вземе такова неизбежно решение — бе заявил адмиралът.
В Киото Огама от Чошу, щом чу, че Кагошима е разрушена, а Санджиро уж убит, предприе изненадващо нощно нападение под кодовото название „Пурпурно небе“, за да си осигури пълен контрол над Портите, и по този начин бе подмамен в новия капан, заложен му от Йоши. Незабавно Йодо от Тоса и всички даймио, заели изчаквателни позиции, обединиха силите си с шогуната срещу Огама — по-добре един слаб шогунат да владее Портите, отколкото един всесилен Огама. Така че ударът бе отблъснат, а Огама — изтласкан от Киото в Шимоносеки и своите Проливи да ближе раните си и да се кълне, че ще си отмъсти на всички и най-вече на някогашния си съюзник Йоши, и да се готви за война.
Нищо в Нипон не се промени. Санджиро не бе загинал — това бяха само лъжливи сведени и разпространявани от съгледвачите на Йоши. Но всъщност нямаше значение — Йоши съзнаваше, че е направил великанска крачка в бъдещето: сега вече той притежаваше изключителното, макар и донякъде уязвимо право да владее Портите, Огама бе пропъден, Кагошима срината до основи, шогунът Нобусада се бе завърнал в Йедо без своята принцеса, убеден, че Киото е несигурно място за неговата персона; шиши бяха почти изтребени, Анджо береше душа… и макар и временно, гай-джин бяха усмирени.
Но след около месец-два при Сър Уилям в Йокохама пристигна пратеник на Санджиро от Сацума, за да проси мир. Санджиро призна неправотата си, изплати обезщетенията, назова поименно убийците, закле се в дружба на гай-джин, хвърли вината за всичко върху западащия шогунат и покани гай-джин във възстановената Кагошима да търгуват, да обсъдят обновяването във всичките му аспекти и наред с останалите въпроси: „Господарят Санджиро би искал да знаете, че Сацума е отколешна морска сила и има нужда от военноморски флот като вашия. Той е богат и ще плати необходимото злато, сребро или въглища, за да получи английски кораби и английски наставници…“
За негово огорчение Йоши научи за предложението почти веднага от своя съгледвач Инеджин и остана крайно недоволен. Това не съвпадаше с кроежите му, въобще не се предвиждаше и напълно промени разположението на силите.
„Няма значение — мрачно си помисли той по залез-слънце на същия ден. Намираше се в своето орлово гнездо в централната кула на замъка в Йедо. Оттам оглеждаше целия град. Небето бе нашарено от кървавочервени ивици, тук-там светлинки озаряваха настъпващата нощ. — Няма значение, боговете понякога си устройват шеги с нас, ако наистина има богове. Независимо дали те съществуват или не, неочакваните промени правят живота такъв, какъвто е. Може да спечеля, а може да загубя. Карма. Няма да забравям завещанието. И ще бъда търпелив. Това стига.
Не, никога не стига!“
Йоши съзнателно отвори потайното кътче в душата си и извика оттам Койко в целия й блясък и прекрасните дни, които бяха преживели заедно — с цялото им веселие и смях. Това го разтуши, успокои го, а мисълта за нея го върна към Мейкин и към предсмъртното й желание: „Баня и чисти дрехи.“ Усмихна се от щастие, че го е удовлетворил, и то само заради добрите й обноски.
„В този живот — засмя се Йоши, погален от вечерния ветрец, — в този Свят на сълзите, човек има нужда от чувство за хумор, нали?“