— Такива мъже не съществуват — отсече Санджиро, тайно доволен, че съветникът му се съгласи с него. После обърна безмилостните си очи към младежите.
И двамата се опитаха да издържат на погледа му, но се затрудниха. Сведоха очи. Шорин, по-големият, измърмори:
— Има, има такива мъже, господарю.
Настъпи още по-сурова тишина, докато Санджиро изчакваше и другият младеж да разкрие намеренията си. Тогава по-младият Ори кимна неуловимо с наведената си глава, постави дланите си върху татамите и се поклони още по-ниско.
— Да, господарю, съгласен съм.
Като начало Санджиро остана доволен; без никакви разходи той се сдоби с тяхната вярност и с двама шпиони в движението, за които щеше да отговаря Кацумата.
— Такива мъже ще са полезни, ако съществуват. — Гласът му беше остър и категоричен. — Кацумата, напиши незабавно едно писмо до Бакуфу, като ги информираш, че двама гоши, наречени… — Той се замисли за момент, без да обръща внимание на шумоленето в стаята, — впиши каквито имена искаш… се отделиха от колоната и убиха някакъв гай-джин заради неговото предизвикателно и нагло отношение; гай-джин бяха с пистолети, насочени заплашително към моя паланкин. Тези двама мъже, раздразнени като всичките ми хора, се спасиха, преди да успея да ги заловя и завържа. — Той отново погледна младежите. — Колкото до вас, вместо присъда, двамата ще идете на първата си нощна стража.
Кацумата бързо каза:
— Господарю, ще разрешите ли да ви предложа да добавите в писмото, че са прокудени, обявени за ронини, възнагражденията им са спрени, а за главите им е обявена награда.
— Две коку. Изпрати го в техните села, когато се върнем. — Санджиро извърна очи към Шорин и Ори и им махна да изчезват. Младежите се поклониха ниско и си тръгнаха. Беше му приятно да види потта по гърба на кимоната им, макар следобедът да не беше горещ.
— Кацумата, за Йокохама — започна той меко, когато отново останаха сами. — Изпрати някои от нашите най-добри шпиони да видят какво става там. Заповядай им да се върнат, преди да падне нощта, и нареди всички самураи да бъдат в бойна готовност.
— Слушам, господарю. — Кацумата не си позволи да се подсмихне.
Когато младежите напуснаха Санджиро и минаха през кордоните на охраната, Кацумата ги настигна.
— Последвайте ме. — Поведе ги през криволичещите градини към странична врата, оставена, както обикновено, без охрана.
— Идете веднага в Канагава, в кръчмата на Среднощните цветя. Къщата е безопасна, там ще има и други приятели. Побързайте.
— Но, сенсей — отвърна Ори, — първо трябва да си приберем другите мечове, оръжието и парите, и…
— Тихо! — Кацумата ядосано бръкна в ръкава на кимоното си и им даде малка кесия с няколко монети в нея. — Вземете това и го върнете удвоено като наказание за нахалството си. По залез-слънце ще наредя на неколцина да тръгнат след вас със заповедта да ви убият, ако ви хванат на една ри оттук. — Ри беше мярка за дължина, около левга или около три мили.
— Да, сенсей, извинете, че бях толкова груб.
— Извинението ти не се приема. И двамата сте глупаци. Трябваше да убиете и останалите варвари, не само един — и най-вече момичето; това щеше да накара гай-джин да побеснеят от ярост! Колко пъти съм ви казвал? Те не са цивилизовани като нас и гледат на света, религията и жените различно! Вие сте глупави. Вие сте тъпаци! Започнахте добра атака, после се отказахте да настъпите безмилостно, без да мислите за собствения си живот. Поколебахте се! И загубихте! Тъпаци! — повтори Кацумата. — Забравихте всичко, на което ви научих. — Разярен, той жестоко удари с опакото на ръката си Шорин в лицето.
Шорин веднага се поклони, измърмори жалко извинение, че е станал причина сенсея да загуби уа, да загуби вътрешната си хармония, като си държеше главата наведена и отчаяно се опитваше да надвие болката. Ори стоеше изпънат като струна в очакване на следващия удар. От удара му остана пареща синина. И той тутакси се извини с хленчене, и изплашен продължи да държи наведена пулсиращата си глава. Веднъж един техен съученик, най-добрият от групата им, беше отговорил на Кацумата грубо по време на бойно упражнение. Без да се колебае, Кацумата прибра меча си в ножницата, нападна го с голи ръце, обезоръжи го, унизи го, счупи и двете му ръце и го прогони в селото му завинаги.
— Моля, извинете ме, сенсей — повтори Шорин, като имаше предвид този случай.