Ори се загледа в мъждукащите светлинни на Йокохама.
— Чудя се как ли се казва, какво е направила, когато се е върнала там. Никога не съм виждал… тя беше толкова грозна, но все пак…
Шорин усети безпокойство. Обикновено Ори едва забелязваше жените, само ги използваше, когато се нуждаеше от тях, оставяше ги да го забавляват, да го обслужват. Като се изключеше обожаваната му сестра, не можеше да си спомни Ори да е обсъждал някоя жена преди.
— Карма.
— Да, карма. — Ори намести превръзката си по-удобно, туптенето се усили. Кръв изби изпод платното. — И така да е, не зная дали загубихме. Трябва да чакаме, трябва да сме търпеливи и да видим какво ще се случи. Винаги сме възнамерявали при първа възможност да тръгнем срещу гай-джин — бях прав, — трябваше да се нахвърлим срещу тях в онзи момент.
Шорин се изправи.
— Изморих се от толкова мислене и от ками, и от смъртта. Ще опознаем смъртта много скоро. Сенсей ни подари живота за соно-джой. От нищо в нищо — ала сега имаме пред себе си още една нощ, нека да й се порадваме. Баня, саке, храна, после някоя истинска дама на нощта, сочна и уханна, и влажна… — Той тихо се засмя. — Цвете, а не орхидея, с красив нос и нормални очи. Нека…
Той млъкна. На изток откъм Йокохама отекна гръм от корабно сигнално оръдие. После сигнална ракета за кратко освети мрака.
— Това нещо обикновено ли е?
— Не зная. — Пред себе си съзираха само фенерите на първата бариера. — През оризищата е по-добре, след това можем да заобиколим охраната.
— Да. По-добре е да пресечем пътя и да се приближим до брега. Няма да очакват нарушители оттам, ще можем да избегнем патрулите, а и до кръчмата е по-близо.
Те се снижиха и притичаха през пътя, после поеха по една пътека, която пресичаше полята, неотдавна засети със зимен ориз. Внезапно спряха. Откъм Токайдо се чу тропот на приближаващи коне и подрънкване на оглавници. Хвърлиха се на земята, почакаха миг, после ахнаха. Десет униформени драгуни, въоръжени с карабини и предвождани от един офицер, галопираха откъм завоя.
Самураите на бариерата веднага забелязаха войниците и им извикаха предупредително. Други наизскачаха от бараките, за да се присъединят към тях. Скоро до бариерата се строиха около двайсетина човека, с един офицер начело.
— Какво ще правим, Ори? — прошепна Шорин.
Ще чакаме.
Докато наблюдаваха, старшият самурай вдигна ръка.
— Стойте! — извика той, после кимна леко вместо поклон, както се полага на по-висш към по-низш.
— Вашето нощно пътуване разрешено ли е? Ако обичате, дайте ми документите си.
Ори кипна от явното нахалство на офицера гай-джин, който спря на десет крачки от бариерата, извика нещо на своя странен език и повелително се насочи към самурая, за да го накара да вдигне бариерата, без да слезе от коня, нито пък да се поклони учтиво, както го изискваше обичаят.
Офицерът гай-джин излая някаква заповед. Хората му тутакси свалиха карабините си, насочиха ги към самураите и след втора рязка заповед дадоха едновременен залп във въздуха. Веднага презаредиха и се прицелиха право в охраната преди още звукът от залпа да бе замрял и из цялата околност да настъпи тишина.
Шорин и Ори зяпнаха. През цялото време пушките са били заредени с барут и сачми.
— Това са пушки със задно пълнене, с новите патрони — прошепна Шорин развълнувано. И двамата не бяха виждали тези последни изобретения, само бяха чували за тях. Самураите бяха поразени. — Ийе, забеляза ли колко бързо презаредиха! Чувал съм, че един войник може лесно да стреля десет пъти с един и същи пълнител.
— Ами видя ли колко са дисциплинирани, Шорин, и конете им също, те почти не помръднаха!
Офицерът гай-джин отново надменно ги подкани да вдигнат бариерата с несъмнената заплаха, че ако не му се подчинят тутакси, самураите до един ще са мъртви.
— Остави ги да минат — нареди старшият самурай.
Драгунът офицер пренебрежително пришпори напред, очевидно без да се бои, последван от своите хора със сурови лица и заредени пушки. Никой от тях не благодари на охраната и не отвърна на учтивите поклони.
— Ще докладвам за случая веднага и ще поискам извинение! — рече самураят, вбесен от оскърбителното им държание, но опитвайки се да не го покаже.
Щом преминаха, бариерата се спусна отново и Ори прошепна яростно:
— Какви отвратителни обноски. Но какво друго би могъл да направи срещу тези пушки?