— Нека минем към оръжейния склад — прошепна той нетърпеливо — или да нападнем следващия патрул, Ори.
— Чакай! — Като внимаваше да не прави внезапни движения, които можеха да се забележат, Ори вдигна ръката си в черна ръкавица, по-скоро, за да я облекчи, отколкото да попие потта си. — Кацумата ни учеше на търпение, тази вечер Хирага ни съветваше същото.
Когато преди това бяха пристигнали в кръчмата „Среднощните цветя“, за своя радост намериха там приятеля си Хирага, дълбоко почитан водач на всички шиши от Чошу. Новината за нападението им вече беше достигнала и до него.
— Нападението е станало точно навреме, макар да не сте знаели това — рече им топло Хирага. Беше красив двайсет и две годишен мъж и доста висок за японец. — Сякаш сте бръкнали с пръчка в това гнездо на оси — Йокохама. Сега на гай-джин ще им се наложи да действат срещу Бакуфу, които не могат, не са в състояние да направят нещо, за да ги успокоят. Дано само гай-джин си отмъстят на Йедо! Ако го сторят и го разрушат, това ще е сигналът за нас да завземем „Дворцовите порти“. Щом веднъж освободим Императора, всички даймио ще въстанат срещу шогуната, ще го съборят, а с него — и онези от рода Торанага. Соно-джой!
Те вдигнаха наздравица за соно-джой и за Кацумата, който бе обучил повечето от тях и служеше на соно-джой тайно и мъдро. Ори прошепна на Хирага плана им да откраднат оръжия.
— Ийе, Ори, идеята е добра и е напълно осъществима — каза замислено Хирага, — ако си търпелив и избереш най-подходящия момент. Техните оръжия може да се окажат ценни при някои операции. Мен лично пушките ме отвращават — въжето, мечът или ножът ме удовлетворяват повече — по-безопасни, тихи и много по-плашещи, каквато и да е мишената — даймио или варварин. Ще ви помогна. Ще ви дам план на парка и дрехи на нинджа.
Ори и Шорин засияха:
— Можеш ли да ни ги намериш?
— Разбира се. — Нинджите бяха строго секретни бойни групи от блестящо обучени убийци, които действаха почти изключително нощем; специалните им черни облекла подхранваха легендата, че са невидими. — По едно време щяхме да подпалим сградата на Легацията. — Хирага се изсмя и изпразни ново шишенце със саке, греяното вино, което развързваше езика му повече от обикновено. — Но решихме да не го правим, беше много по-полезно да я държим под око. Често съм ходил там предрешен като градинар или нощем като нинджа — учудващо е колко може да научи човек дори с оскъдния си английски.
— Ийе, Хирага-сан, не подозирахме, че говориш английски. — Ори бе изумен от откритието. — Къде го научи?
— Откъде може човек да усвои способностите на гай-джин, освен от самите гай-джин? От един холандец от Дишима, лингвист — говореше японски, холандски и английски. Моят дядо написа молба до нашия даймио, в която му предлагаше да позволи на един такъв човек да дойде в Шимоносеки на техни разноски, за да преподава пробно холандски и английски една година, а търговията щеше да дойде после. Благодаря ти — каза Хирага, когато Ори учтиво напълни повторно чашата му. — Всичките гай-джин са толкова наивни — но такива поклонници на мръсните пари. Това е шестата година на „експеримента“ и ние търгуваме само с онова, което искаме, когато можем да си го позволим — пушки, оръдия, амуниции, куршуми и някои книги.
— Как е почитаемият ти дядо?
— Радва се на много добро здраве. Благодаря за въпроса. — Хирага се поклони в знак на благодарност. Те му отвърнаха с по-нисък поклон.
„Колко е хубаво да имаш такъв дядо — помисли си Ори, — такава защита за всичките ти поколения — не като нас, дето непрекъснато трябва да се борим, за да оцелеем, гладуваме ежедневно и полагаме отчаяни усилия да си платим данъците. Какво ли ще си рекат сега за сполетялото ме баща ми и дядо ми: ронин и лишен от толкова необходимото едно коку.“
— Ще бъде чест за мен да се срещна с него. Нашият шоя не е като него.
Дядото на Хирага, знатен селски земеделец от околностите на Шимоносеки и таен поддръжник на соно-джой, беше шоя от дълги години. Шоя, назначен или наследствен предводител на едно или на няколко села, много влиятелен, със съдийски правомощия и отговорен за размера на данъците и за събирането им, беше в същото време единственият буфер и защитник на селяните и земеделците срещу всякакви нечестни интриги на самурая господар, в чието феодално владение се намираше.