Никакъв отговор. Хъркането продължи. Хирага безшумно плъзна вратата. Акимото лежеше с цялата си тежест върху масата, по пода се търкаляха манерки от саке и бутилки от бира. От Такеда нямаше и следа. Хирага сърдито разтърси братовчед си и го изруга. Младежът едва-едва се изтръгна от унеса си, все още неразбуден.
— Какво има? — Езикът му се заплиташе, лицето на Хирага се раздвояваше пред очите му и се въртеше.
— Къде е Такеда? Събуди се! Бака! Къде е Такеда?
— Не зная, ние просто… пихме…
Хирага се вцепени за миг. Целият му свят се обръщаше с краката нагоре. После се втурна навън през градината и хукна към оградата и укритието.
В замъгленото му съзнание изведнъж изникна споменът, че всички те знаеха къде е най-добре да поставят бомбите. Надникна под къщата на Такеда, но не видя нищо. И изведнъж усети лек мирис на барутен дим, приведе се и запълзя между ниските каменни подпори. Фитилът бе скрит много добре и настойчивите пориви на вятъра разсейваха пушека. Изскочи оттам, втурна се вътре и разтърси Акимото.
— Ставай, ставай, събуди се!
Младежът се опита пиянски да го отблъсне, но Хирага му зашлеви една плесница, после още една. От болката момъкът дойде на себе си.
— Такеда е взел бомбите. Ще подпали всичко, под твоята къща има една…
Хирага грубо го изправи на крака. Акимото смотолеви нещо, подпрян на рамото му, заклатушка се навън и се претърколи по стълбите в градината. Вятърът бушуваше с всичка сила. Бомбата избухна в същия момент.
Взривната вълна бе малка, но ги събори и изби дупка в пода. Напречните греди и вятърът донякъде заглушиха трясъка. Но опасността дойде откъм лампата — тя се възпламени, огънят лумна и обхвана постройката.
— Слез в тунела и ме чакай там — изхриптя Хирага дрезгаво и хукна. Уплахата от взрива и близостта на смъртта отрезви Акимото. Понечи да побегне, но вятърът запрати няколко въглена върху него. Младежът обезумяло заудря дрехите си и се отдръпна. Когато отново погледна към къщата, тя се бе превърнала в същински пъкъл. Вятърът бързо поде искрите и ги отнесе към съседната постройка. Тръстиката се подпали. Забиха пожарните камбани. Взеха да се струпват прислужнички, слуги, клиенти, куртизанки и пазачите пред портата.
Хирага препускаше по пътеката към най-южната къща. Точно преди да я стигне, бомбата избухна. Взривната вълна бе по-слаба от предишната, но го просна насред храсталака. Тялото му се удари в декоративен каменен дракон и самураят изкрещя от болка. От експлозията рухна единият ъгъл на къщата, тя се наклони и килна като пиян човек. Една от стените избухна в пламъци.
Хирага се насили, без колебание скочи на верандата и се провря през горящата шоджи стена. Разлятата газ вече вършеше пъкленото си дело вътре в жилището. Пушекът го задушаваше. Прикри лицето си заради пърлещия зной и се опита да не диша.
Видя Тайърър, отхвърлен на една страна, безпомощно да стои на четири крака, полузадушен, обграден от огнените езици, които само след секунда превърнаха стената шоджи зад гърба му в пламтяща повърхност. Обхванаха намаслените стени, подпорите и покрива и лизнаха останките от футона и завивката, върху която лежеше Тайърър. Подгъвът на кимоното му за спане също се запали. Хирага се спусна, стъпка пламъка и изправи англичанина на крака. Един поглед към Фуджико му бе достатъчен. Бомбата я бе разполовила. Косата й вече гореше и се превръщаше в пепел.
Полуослепял от дима, Хирага извлече Филип на пътеката. В същия момент лумналият покрив се сгромоляса, двамата залитнаха и се строполиха на земята. Вятърът превърна последвалия фонтан от искри и жарава в същинска огнепръскачка, която подпали останалите къщи, стобори и съседната чайна. Разнесоха се крясъци, писъци и предупредителни викове.
Изненадан, че е все още жив, кашлящ и със запушена уста, Хирага заудря тлеещата предница, на кимоното си. Късият му меч все още си бе затъкнат в пояса, а дългият бе изчезнал. Доколкото виждаше, Тайърър не бе ранен, но не можеше да потвърди със сигурност, тъй като момчето бе почти в безсъзнание, дишаше тежко на пресекулки и повръщаше от погълнатия дим. Хирага мъчително се изправи над него, за да си поеме дъх и да си събере мислите. Озърна се предпазливо. Съседното жилище избухна в пламъци, лумна и следващото и им затвори пътя за бягство.
„Кацумата излезе прав — помисли си самураят. — При този вятър Йошивара е обречена, а заедно с нея и Колонията.“