Выбрать главу

— Точно тъй, моята мусуме ми каза същото.

— Според един подобен донос подпалвачът е самураят Накама, когото Бакуфу издирват като метежник, въпреки че Тайърър и аз, а надявам се, че и господин Макфей го смятахме за мил, безобиден и за непресъхващ извор на сведения.

— Точно така — обади се Джейми, ободрен от грижите на Морийн. — Не ми се вярва да е подпалвач. Поне аз така смятам.

— Както и да е, знаем със сигурност, че е загинал. Бил е открит при подозрителни обстоятелства. Всички трябва да сме нащрек, в случай че наистина е било умишлен палеж. Лично аз не съм убеден в това. Ако пожарът е бил предумишлено деяние срещу нас, значи ще последват и други. Ако е стихийно бедствие, е… това е Божа работа…

— Амин — прошепнаха мнозина от благодарност, че са останали живи.

— И тъй, пазете се от възможни опасности, но нека се държим както обикновено и да се заемем с работата си. Благодаря ви, приятен ден.

— Ами какво ще правим с Йошивара и със заведението на госпожа Фъдърингил?

Сър Уилям се смая. „Боже мой, навярно остарявам — помисли си той. — Въпросът за Йошивара въобще не ми хрумна, а тъкмо Йошивара прави Япония поносима и дори желана за повечето мъже.“

— Госпожа Фъдърингил навярно ще получи добро обезщетение от застраховките си. А що се отнася до първото… Веднага ще открием фонд за набиране на средства. В срок от една седмица. Като начало давам двайсет гвинеи и… е, тъй като Йошивара е част от нашата бедствена зона, правителството на Нейно величество ще ни възстанови всички обезщетения до последната лира.

Сред одобрителни възгласи и насърчения Сър Уилям размени няколко думи с останалите посланици и за тяхна изненада им съобщи, че срещата с Йоши ще се проведе — те двамата със Сьоратар щели да се отправят към Йоши, но биха ли имали нещо против колегите му да вечерят при него тази вечер, за да се посъвещават насаме.

На главната улица британският посланик избърса потта от челото си и удовлетворен се запъти към вкъщи.

— Я виж! — провикна се някой зад гърба му.

Той се извърна и заедно с хората, излизащи от клуба, се загледа със завист и възхищение.

На мястото на опустошеното село гъмжеше от трудолюбиви мъже, жени и деца, които с мравешко усърдие работеха и разчистваха, за да възстановят унищоженото.

„Жалко, че нашите хора съвсем не са толкова чевръсти“ — помисли с благоговение Сър Уилям.

Отвъд рова през поправения мост — Моста към рая — кипеше още по-усилен труд. Вече бе издигната временна порта.

Оттук разчиташе обикнатите незабравими китайски йероглифи, написани на нея. Отдолу бе надраскан и английският превод: „Не потискай страстта си, за нея нещо направи.“

Същия следобед при благоприятно море и облачно небе катерът на Струанови зави към кея на Йокохама на връщане от срещата с Йоши в Канагава. Вимпелът на Сър Уилям красеше главната му мачта. Сър Уилям, Сьоратар и Тайърър дремеха в кабината — всъщност Тайърър спеше като пребит. Боцманът наду сирената, за да накара катерите, скупчени около дока, да дадат път, но в отговор се чуха само яростни крясъци: „Що не си чакаш реда бе“, съпроводени от най-разнородни псувни. Сър Уилям отвори очи и извика на боцмана:

— Свали ни на кея на Брокови. — Боцманът предположи, че това никак няма да се хареса на господин Макструан, но Сър Уилям изрева: — Прави каквото ти се казва!

Сьоратар се протегна и сподави една прозявка.

— Великолепен обяд, прекрасна риба, Уилям — и без да се усети, добави на френски: — бих я предпочел с чесново масло и сос с магданоз. Както и да е, твоят главен готвач е англичанин, какво да го правиш.

— Китаец е — отговори Сър Уилям добродушно. Срещата бе протекла точно както той я бе предвидил. Тя просто не се състоя. Бяха пристигнали навреме, изчакаха половин час, след което повикаха местния управител. Тайърър му обясни, че не разбират къде е.

— Да не би да е болен?

— Ах, толкова съжалявам, не зная, господарят…

— Моят господар казва: „Осведоми се за здравето на господаря Йоши, кажи, че сме тук по негова молба.“ Щом той оздравял, моля, нека посочи друг ден. — Тайърър умишлено бе пропуснал всички истински задевки на европейските посланици.

Управителят пламна, поклони се като на по-висшестоящи, отново се извини и бързо се оттегли, възмутен, че гай-джин все още не са си заминали. Естествено, всички цивилизовани хора оттук до Йедо бяха видели огнените пламъци и бяха предположили, че гай-джин, поне тези, които бяха останали живи, ближат изгарянията си и се товарят на корабите си, за да отплават вкупом.