Оставяше Периера за свой заместник. Снощи бе чул от Морийн, че новата кантора на Джейми е изгоряла, и бе решил да го назначи при себе си, но за негово огромно учудване днес следобед Джейми му бе благодарил и му бе отказал под предлог, че се надява да се справи със самостоятелната си търговска компания.
„Джейми само ще допълни прекрасната картина — помисли си Едуард. — Нищо че ми отказа — той ще поеме ръководството на компанията тук, когато всичко стане собственост на «Ротуел-Горнт».“ Опипа джоба си.
Печатът на Норбърт си беше на мястото заедно с двете писма със задна дата за Тес. Носеше повече от достатъчно сребърни мексове и злато от касите на Брокови за разходите си. „Добре. Всичко е наред… А сега — Анжелик.“
— Здравей, Едуард — топло му се усмихна Анжелик. За пръв път го приемаше в будоара си. А Со стоеше до кофичка с лед за изстудяване на вино. Горнт забеляза, че вратата към спалнята е затворена, а завесите са спуснати. Петролните лампи светеха и стаята изглеждаше някак женствена и приветлива. Анжелик се държеше сдържано и особено. Той се притесни.
— Искаш ли бяло вино за разнообразие — любезно му предложи французойката, — „Ла дусет“ или Бърбън?
— Вино, ако обичаш. Госпожо, никога не сте изглеждали по-добре!
— Нито пък ти, приятелю мой. Заповядай, седни тук до огъня. — Бе облечена с нова тъмносиня траурна рокля, чиято кройка подчертаваше фигурата й. Деколтето бе квадратно и скромно. Но за негово и свое удоволствие Анжелик бе метнала многоцветен копринен шал на раменете си. Сякаш пролетен полъх в този януарски ден.
— А Со, вино. — След като слугинята им поднесе чашите, французойката й заповяда: — Чакай отвън! Ако трябваш, повикам! — Слугинята излезе и нехайно затръшна вратата подире си.
— Сега ще си залепи ухото на вратата — тихо прошепна Горнт.
Анжелик се разсмя:
— За да научи някоя тайна ли? Че какви тайни може да има помежду ни? Щастливо плаване, Едуард. — Тя отпи и остави чашата си. — Събра ли си багажа?
— Да, да. Изглеждаш прекрасно, обичам те и чакам отговор на въпроса си.
Тя разтвори ветрилото и започна да си играе с него, както би го сторила млада благородна дама пред благороден младеж, който е добра партия за женитба. А също и както правят хора със съмнителна репутация — подлъгваше го, флиртуваше, обещаваше, но го и отблъскваше, отговаряше или избягваше отговорите.
Ветрилото изпърха.
— Изключително много ти се възхищавам, Едуард.
— Но не повече от мен. И тъй — да или не?
Ветрилото се затвори. Анжелик се усмихна, отвори някаква кутия на бюрото си и му подаде плик. Бе адресиран до госпожа Тес Струан.
— Моля те да го прочетеш. Изпращам го по Хоуг в Хонконг в отговор на нейното.
Почеркът й бе ясен.
„Уважаема госпожо Струан,
Благодаря ви за писмото и за щедростта. Приемам всичките ви условия: тържествено се заклевам и по своя воля приемам да се откажа от всякакви искове към състоянието на сина ви. Съгласна съм никога да не използвам титлата «Госпожа Струан». Съгласна съм, че съм католичка и не съм се омъжила според изискванията на моята църква. Приемам да не стъпвам, в Хонконг, освен при транзитно прекачване на друг кораб. Никога няма да правя опити да се свържа с вас или с някого от семейството ви. В разстояние на една седмица ще напусна тези помещения и с благодарност приемам предложението ви за попечителство за две хиляди гвинеи годишно, докато съм жива.“
Писмото не бе подписано. По-долу следваше:
„Истинността на подписа е удостоверена от Сър Уилям Ейлсбъри, посланик в Япония.“
А след това бе оставено място за неговия подпис и за датата.
Горнт вдигна поглед.
— Не вярвам на очите си. Така й даваш всички козове.