— Редът няма значение, нали? — запита я Едуард. — Първото е успешно да проведа преговорите за по-голяма сума, да речем, поне за четири хиляди годишно. Следващото е да прекарваме известно време в Париж и в Лондон, да речем, един месец на всеки две години. Заедно с пътя дотам това прави едно шестмесечно пътешествие. И трето: парите на Тес, колкото и да са, ще бъдат само твои, аз няма да имам права над тях. — Горнт забеляза, че клепките й трепнаха, и разбра, че е спечелил. — А в допълнение — да те обичам до полуда и завинаги.
— Колко си умен, Едуард. Сигурна съм, че ще сме много щастливи. — Анжелик отново се усмихна някак особено. — Е, пет хиляди е по-добре от четири, а два месеца в Париж или Лондон — по-добре от един.
— Обещавам ти да направя всичко възможно да ги кача до пет — незабавно й отговори той. — И съм съгласен с двата месеца в Париж. Друго?
— Нищо особено. Ще имаме нужда от къща в Париж. Щом веднъж видиш този град, и ти ще го заобичаш. Друго няма, но само ми обещай, че ще ме гледаш като писано яйце.
— Няма защо да ме молиш за това. Но щом искаш, ще ти обещая. — Притисна я още по-силно в прегръдките си. Анжелик се почувства защитена, макар все още да не бе напълно уверена в него. — Желая те, както никога досега не съм желал жена. Това не е хубаво, но на всичкото отгоре си потресаващо умна. Кроежите ти… не, тази дума е неподходяща — полетът на въображението ти… — За момент Горнт я отстрани от себе си и се втренчи проницателно в очите й. — Ти си просто изумителна, откъдето и да го погледнеш.
Анжелик се усмихна, но не отмести ръцете му от себе си.
— Е, и?
— Ще, се венчаем в католическа църква.
— Ах!
— „Ах“, нали! — Той се засмя. — Внезапно ми хрумна, че вече бездруго си го решила. Точно това е мечтаното от теб разрешение, умнице моя: в момента, в който сключиш католически брак, завинаги преставаш да представляваш заплаха за Тес. За нея такава венчавка напълно обезсилва протестантската морска сватба, макар и законна пред английските власти.
Тя се засмя и се сгуши до него.
— Значи смяташ да разкажеш на онази жена как си ме убедил да се омъжа за теб, а ти като протестант си приел да сториш такава жертва и при това положение тя със сигурност ще ти даде всичко, което поискаш, и за двама ни, стига то да е приемливо, нали?
— Да. — Горнт въздъхна. — Ти какво изискване имаш предвид?
— Нищо особено. Но Малкълм веднъж ми обясни значението на Жокейклуб както в Хонконг, така и в Шанхай. Разказа ми, че цялата търговска мощ е съсредоточена в ръцете на техните съвети. Нали онази жена има достатъчно влияние, за да ти осигури поста на управител в единия и място в съвета на другия?
Горнт се разсмя и силно я притисна към себе си.
— Ти си самото съвършенство, госпожо. Тъкмо заради това съм готов дори да стана католик.
— Няма нужда, Едуард.
— Шанхай ще ти хареса. А сега и аз имам условия.
— О?
Горнт с радост забеляза как в погледа й се прокрадна безпокойство, но не разкри удовлетворението си и придаде малко по-суров израз на лицето си. „Няма защо да й поставям предварителни условия — помисли си развеселено: — Един съпруг има неотменни права, като например собственост върху всички земни блага на съпругата. Слава Богу, че този свят принадлежи на мъжете.“
— Първото ми условие е да ме обичаш с цялото си сърце и душа.
— О, ще се опитам. Ще положа всички усилия да ти бъда прекрасна съпруга. — Анжелик се притисна още по-плътно към него. — После?
Горнт долови спотаеното й безпокойство и се засмя.
— Това е, но ще ми обещаеш да се научиш от мен как да играеш бридж и маджонг — и тогава няма да ти се налага да искаш джобни пари нито от мен, нито от когото и да било.
Анжелик за момент се втренчи в очите му, после се надигна на пръсти. Запечатаха споразумението си с целувка.
— А сега да се заемем с неотложните въпроси, че нямаме много време. Първо, колкото се може по-бързо осигури подписа на Сър Уилям. Любов моя, толкова съм щастлив, че прие предложението ми за женитба.
Анжелик се разнежи.
— Не мога да ти опиша колко съм щастлива. Когато се върнеш, тук ли ще останем, или ще заминем за Шанхай?
— В Шанхай, и то колкото се може по-бързо — веднага, щом Брокови фалират. — Горнт я целуна по носа.