— След седмица-две, когато настойката се изчерпи. Без нея никакъв го няма.
— Толкова ли е зле?
— Да. Остават му само няколко месеца. Анализите ми са напълно точни — загазил го е. Най-добре да заложим на Йоши. — Бабкот мъчително се прозя. — Смяташ ли, че Анджо или Йоши, или двамата заедно са дали заповед за палежа?
— Или единият, или другият — или и двамата, — никога няма да научим. — Бабкот тръгна да излиза. — Джордж, от медицинска гледна точка възможно ли е, ако една жена е пила успокоително, някой да я обладае, без тя да усети?
Бабкот премига, извърна се — от изтощението му нямаше и помен.
— Защо, по дяволите, ми задаваш подобни въпроси?
— Просто ми хрумна внезапно, като спомена за опиумната настойка. Преди няколко дни Сергеев ми развиваше едни безумни теории за опиатите — за вредата и ползата от тях. Възможно ли е подобно нещо?
Бабкот размисли и кимна. Този предлог му се стори неубедителен. Познаваше проницателния ум на Уили и се запита на какво ли се дължи въпросът му. Но не настоя.
— Ако дозата е била голяма, а мъжът не се е държал дивашки — да, напълно. — Лекарят изчака, но Сър Уилям само кимна замислено и той махна с ръка и си отиде.
Посланикът отново отвори папката.
Пръстите му се разтрепериха, докато препрочиташе препроводителното писмо. „Всичко е напълно ясно. Цялата верига е започнала от опиата на Джордж в Канагава. Ако Анжелик се бе събудила, оня несъмнено би я убил. Оцеляла е, но обезчестена. И все пак защо не я е убил японецът? Защо я е оставил жива? Абсолютно нищо не разбирам. И какво ли се е случило във Френската легация през нощта, когато се е върнал? Да не беше Джордж…
Ами какво да кажем за самия Джордж? Щом е могъл да й даде такъв опиат, за да я приспи и да опази здравия й разсъдък, със сигурност лесно би сторил същото и с Андре, за да отърве жената, в която съвсем очевидно е влюбен, от изнудване. Една свръхдоза от същото успокоително…
Джордж Бабкот? Боже Господи, май започвам да се побърквам. Изключено е той да стори такова нещо! Или не е? Ами Анжелик — изключено да е извършила всичко това! Или не е? Какво, по дяволите, да правя?“
60.
— Извинете, сър — каза Бертрам. — Госпожица Анжелик е тук.
— Покани ги да влязат. После можеш да си вървиш. Вечерята е в девет. Погрижи се „Красавицата“ да не замине без дипломатическата ни поща.
— Слушам, сър. Но тя е сама, господин Скай го няма.
Сър Уилям стана от стария си стол. Чувстваше се зле и изморен. Папката на Андре бе захлупена на бюрото.
Анжелик влезе, привлекателна както винаги, но променена — лицето й изглеждаше безжизнено и неразгадаемо. Бе облечена с палто, носеше шапка и ръкавици. „Черното й отива — помисли си дипломатът, — подчертава прозрачната й кожа. Толкова е млада и хубава, по-млада от Вертинска. Интересно, дали е плакала?“
— Добър вечер, как си Анжелик?
— О, добре, благодаря ви — отвърна му тя с равен глас, от който бе изчезнала предишната й самоувереност.
— Господин Скай каза ли ви, че се налага да удостоверите подписа ми тази вечер?
— Да. — Дипломатът отиде до бюрото си, разсеян от картините, които Андре бе изобразил толкова ярко.
— Аз… моля, седни. — Анжелик се подчини. Той я погледна и забеляза, че някаква сянка прекоси прекрасните й очи. — Какво има? — запита я ласкаво.
— Нищо. Аз… днес следобед научих за Андре… че е загинал. Щях да дойда по-рано, но… — С видимо усилие Анжелик се отказа от тази тема, извади плика от чантичката си и го сложи на масата. — Как да се подпиша?
Сър Уилям събра връхчетата на пръстите си, разстроен, че отново, и то толкова скоро, призракът на Андре нахълта в стаята не по негово хрумване.
— Да ти кажа, не зная. От Скай разбрах, че наред с останалите условия си приела изискването на госпожа Тес Струан да се откажеш от титлата „госпожа Струан“.
— Ако искате, прочетете писмото — унило рече Анжелик.
— Благодаря ти, но няма нужда. — Сър Уилям едва устоя на непреодолимия си порив да прегледа краткия документ. — Не е моя работа какво се договаряш с нея, стига да не ме молиш за съвет.
Анжелик вдървено поклати глава.
— Е, тогава…
— Скай си е изработил някакво законово мнение. Не съм сигурен, че е прав, но нямам никакви доводи срещу него. Ти се отказваш от титлата „госпожа“ завинаги. Но както той самият напълно основателно изтъкна, това ще стане, чак след като си се подписала. Затова най-добре е да пишеш „Анжелик Струан, по баща Анжелик Ришо“, като по този начин ще обхванеш всички възможности.