Посланикът я наблюдаваше как се замисли, а от съзнанието му не излизаше ужасяващата история, която Андре бе разказал от пламтящия си гроб. „Изключено е да е крила толкова неща от нас, ама напълно е изключено.“
— Заповядайте — рече Анжелик. — Вече е готово.
— Длъжен съм да те попитам: сигурна ли си, че вземаш правилно решение? Да не те насилва някой да подпишеш този документ, каквото и да е съдържанието му?
— Правя го по собствена воля. Тя… тя ми предложи споразумение, Сър Уилям. Истината е… истината е, че то е справедливо. Някои от клаузите не са формулирани добре, но могат да се поправят, навярно ще бъдат поправени. Но Малкълм беше неин син и тя с право се чувства объркана. — Анжелик стана, прибра писмото в плика и в чантичката си. Щеше й се бързо да напусне, но едновременно с това й се искаше да остане. — Благодаря ви.
— Почакай малко. Би ли… Имаш ли нещо против да вечеряме заедно утре… само неколцина приятели? Възнамерявам да поканя Джейми и госпожица Морийн.
— Ами… благодаря ви. Смятам, че… да, но… те са много мили и тя е чудесна. Как мислите, дали ще се оженят?
— Трябва да е малоумен, за да не го направи — веднага ще му я грабнат. — И преди да се усети, запита: — Много тъжно загина Андре, нали? Анри разказа ли ти как са го намерили? — Очите й се наляха със сълзи и от самообладанието й не остана помен. — Прости ми, не исках да те разстройвам.
— Не ме разстроихте, аз и бездруго… все още не мога… Анри ми разказа преди около час как Андре и тя заедно… такава е била волята Божия. Толкова е тъжно и толкова прекрасно.
Анжелик седна и избърса сълзите си. Спомни си как едва не бе припаднала и след като Анри си отиде, се бе втурнала към църквата. Там коленичи пред статуята на Дева Мария. Бе отправила благодарности, горещи благодарности, задето се бе освободила от тази робия и — с внезапно прочувствено разбиране — задето той също се бе отървал от мъченията си — бе благодарила за Андре, както и за себе си.
Анжелик едва съзираше Сър Уилям през сълзите на скръб и благодарност.
— Анри ми разказа за болестта на Андре. Горкият човек, какъв ужас. Какъв ужас да си толкова влюбен. Знаете ли, той направо си бе загубил ума. Андре се държеше мило с мен, но да си кажа честно — Анжелик изпита остра нужда да изрече истината на глас, — понякога се държеше ужасно. Ала все пак ми бе приятел. Просто бе луд от любов по Хиноде. Виждали ли сте я?
— Не, никога, дори не знаех името й. — Въпреки решението си да се въздържа от намеса Сър Уилям запита: — Защо се държеше ужасно?
Анжелик избърса сълзите си с кърпичка и заговори с тъжен и умиротворен глас:
— Андре знаеше всичко за баща ми и за чичо ми и… и се възползва от сведенията си и от други неща, за да се чувствам негова длъжница. Все ме молеше за пари, а аз нямах. Засипваше ме с безумни обещания и, честно казано, със заплахи. — Анжелик изпитателно погледна Сър Уилям. В погледа й вече не се четеше лукавство, бе открит и благодарен на Бога и на Дева Мария, задето бяха облекчили както нея, така и него. С него си бе отишло всичко лошо от миналото. — Такава е била Божията воля — рече тя пламенно. — Радвам се и съжалявам. Защо не можем да забравим злото и да помним само доброто. На този свят има достатъчно зло и може би с нашата прошка ще го изкупим, не мислите ли?
— О, да — отвърна посланикът с несръчно съчувствие, а погледът му се зарея към миниатюрата на Вертинска.
Такава рядка проява на чувства от негова страна отключи нещо у Анжелик и преди да се усети, тя вече му споделяше най-съкровените си страхове:
— Вие сте толкова мъдър, а аз имам нужда да кажа на някого, че се чувствам пречистена, както никога преди, но ме тревожи мисълта за Малкълм — нищо не ми остана от него — нито името, нито дагеротипът, така и не го проявиха, нито някакъв портрет и чертите му сякаш се изличават от съзнанието ми. С всеки изминал ден става все по-лошо. Боя се. — От очите й ручаха сълзи, тя плачеше мълчаливо, седнала пред него, а той нямаше сили да се помръдне. — Сякаш никога не е съществувал, както и цялото това пътешествие и времето, прекарано в Йокохама… За мен те са като…
С нищо не го нараних Малкълм, той ме обичаше и искаше да се ожени за мен и аз направих всичко възможно, кълна се. Сега, след като почина, се старая да се държа благоразумно… съвсем сама съм, а него го няма… налага се да мисля за бъдещето и толкова се боя. Когато пристигнах, бях още дете, а сега съм друга. Всичко стана толкова бързо, а най-лошото е, че не си спомням лицето му — то ми се изплъзва и не остава нищо… горкият Малкълм.