Выбрать главу

— Че какво ли може да изпраща Дългоносия на Уилъм от гроба?

Чен вдигна рамене.

— Неприятности за госп’жица тай-тай. Навярно е било за Тайната на луната, а?

— Това са само слухове.

Чен не отговори нищо, пазеше тайната, както бе наредил Чжан от търговската къща след смъртта на Малкълм.

— Каквото и да става, Тес тай-тай ще стрие госп’жица тай-тай и шанхайския чуждоземски дявол на прах.

— О? Какво си чул?

Чен завъртя очи.

— Сега Тес тай-тай вече е тай-пан, така вика Чжан от Търговската къща — писа ни го с последната поща и ни нареди да се пазим. Да си чул някога някоя императрица да е отстъпила властта, след като веднъж се е докопала до нея? Пък и ако трябва да си говорим честно, коя жена въобще би го сторила? Нито една в цялата ни петвековна история. Според Чжан от Търговската къща тя сега е тай-пан, а той ги знае тези работи.

— Смятах, че Албърт от Шанхай ще стане тай-пан.

— Нивгаж. Тя и него ще стрие на прах. Старият Зеленоок дявол натрапи него и брат му на Търговската къща. Според мълвата Тес тай-тай ги мрази, щото били тайни копелета на дъщерята на оня чуждоземски дявол проповедник — една от многобройните любовници на самия Зеленоок дявол.

— Съпругата на Глесинг — управителя на пристанището ли? Мери Синклер ли? Изключено!

— Как ще е изключено — че тя му слагаше рога на Еднокракия Глесинг, когато си поискаше.

— Мамила е съпруга си? И това е измислица. — Варгас пазеше доброто й име, както всички нейни бивши любовници. Сега Мери бе прехвърлила четиридесетте, беше попрецъфтяла, но си оставаше все така ненаситна. „Точно обратното на Тес Струан — помисли си Варгас, — която така се гнуси от чукането, че тласна съпруга си Кълъм към пиянство и други жени.“ — Тес тай-тай трябваше да се омъжи за тай-пана, а не за сина му Кълъм. Ето кой щеше да я отвори за тази работа, защото тя наистина се нуждае от това, и пак щяха да му останат сили за втората съпруга Мей-мей, а също и за третата съпруга Ин Хши.

— Прав си — рече Чен. — И тогава щяхме да сме силни с толкова много синове за наследници, а не да се чудим как да се измъкнем от Едноокия дявол Брок. — Китаецът добави зловещо: — Чжан от Търговската къща е разтревожен.

— Жалко, че първородният син Малкълм умря по този начин.

— Боговете са отсъствали през тоя ден — мъдро отсече Чен. — Слушай, ти нали се кланяш на бога на чуждоземските дяволи — той не ти ли е казал защо боговете прекарват повечето си време навън, вместо да се грижат за нашите работи?

— Боговете са си богове, те разговарят само помежду си… Виж, „Красавицата“ потегля…

— Ето го и катера.

— Къде? Боже мой, ама че зорки очи имаш: аз едва го различавам. — Анжелик сърдечно стисна ръката на Морийн. — Уверена съм, че вие с Джейми… — Французойката забеляза, че приятелката й пребледня. — Не се безпокой, Морийн, всичко ще се оправи.

— Лека нощ, ще се видим утре.

— Не, моля те да останеш, няма да се справя сама, моля те, остани.

Катерът бе вече не петдесетина метра от пристана. Видяха как Джейми се приведе на прозореца и им махна. Морийн не отвърна на поздрава му. Зад тях по главната улица в оцелелите домове и складове ярко светеха петролните лампи. Нейде пееха мъже. От Френската легация се чуваше как Вервен свири на флейта. Морийн не откъсваше очи от приближаващия Макфей. Той отново махна и изскочи на палубата.

— Морийн! — провикна се Джейми, явно много щастлив, че я вижда.

Анжелик забеляза, че очите на приятелката й омекнаха — разбра, че вече не й е нужна. Скришом и незабелязана, се отдалечи, доволна, че е останала сама.

Нощта бе приятна. В залива корабните камбани биха за кръгъл час. В открито море отвъд носа нейният пратеник потегляше на борда на „Красавицата от Атланта“ на своето последно пътешествие, от което нямаше връщане и за двама им. Както и за техния враг — Жената от Хонконг.

„Едуард ще я изстиска и ще заживеем щастливо. Ще прекарваме повече от два месеца на всеки две години в Париж, а летата — в Прованс и аз ще сложа началото на нова династия, след като ще имам свои собствени пет хиляди гвинеи. Аз все пак съм й наследница и всяко су, което харча, ще ми напомня за нея.

Нима Едуард е толкова глупав, та да повярва, че някога ще стана нейна приятелка, че въобще бих поискала нещо подобно.