Спомена за участието си като за нещо, което се подразбира от само себе си.
— Ти ще ме информираш за времето и мястото. Утре съм заета в десет, но след единадесет часа ще мога по всяко време. Всъщност предлагам да направим скицата тук, в къщата. Едно тригодишно дете не се нуждае от някакъв допълнителен стимул. За него само обстановката е от решаващо значение.
— Добре — кимна Болд. — Разбрах всичко. — Той й благодари, двамата си пожелаха лека нощ и се насочиха към колите си.
Болд щеше да уреди срещата с художника за десет часа на следващата сутрин. Щеше да използва Томи Томпсън, който имаше ателие на Вешън Айлънд. А ако работата с детето се увенчаеше с успех, никой нямаше да научи и думичка за резултата.
Томпсън беше най-подходящият за целта — беше пенсионер и живееше в пълно уединение. Никой нямаше да разбере.
Болд доближи входната врата на семейство Уайнстейн. Беше сам и не можеше да се отърве от натрапчивата и болезнена мисъл, че Гайдаря от Хамелин се бе изкачил по същите тези стълби и се бе представил като куриер. Изпита странно и необяснимо чувство, докато вървеше по стъпките на престъпника и се опитваше да си представи двете му жертви: Филис Уайнстейн и нейния внук Хейс.
— Вече е девет и половина вечерта, детектив! — възрази Сидни Уайнстейн. Облечен беше с раздърпана жилетка, намачкана, закопчана до долу бяла риза и твърде широки панталони в цвят каки. Дъхът му миришеше на бренди.
— Лейтенант — поправи го Болд. — А разследването на едно престъпление не може да чака.
— Напоследък съм подложен на психиатрично лечение — рече той, презрително наблягайки на цитата — и реакциите ми са малко позабавени. Не чувам добре. И съм твърде предпазлив. Бих могъл да ви застрелям. Така че ви предлагам да си вървите.
— Трябва да поговоря с вас и съпругата ви.
— Моят адвокат може би ще има какво да каже по въпроса. Всъщност вие какво разследвате? Отвличането на сина ми или мен самия? — Той се ухили. — Прекрасен свят, а?
Въпросът му постави Болд в затруднено положение. Да му отговори директно, означаваше да се представи в роля, която не изпълнява. Единствената му връзка със специалния отряд, като се изключи участието му като съветник, бе тайно възложеното му поръчение да изобличи къртицата, която саботираше разследването им. Би му било трудно, ако не и невъзможно, да обясни посещението си в дома на семейство Уайнстейн, ако домакинът продължеше да се инати и повикаше адвоката си. В този момент Триш Уайнстейн застана зад съпруга си. Изглеждаше замаяна и смазана от изтощение.
Болд заговори на жената. Държеше се като човек, който е абсолютно сигурен в думите си.
— Хейс е имал одеялце, блузка или някаква друга дрешка — не зная каква точно — върху която с копринени конци е бил извезан собственият му образ. — Той забеляза разбирането, проблеснало в погледа й. — Знаете за какво говоря, нали?
Мъжът отстъпи крачка назад и погледна първо жена си, а после и Болд. В погледа му се четяха объркване и недоверие.
— Не го слушай — рече й той. — Те просто искат да ме затворят, Триш.
— Никой никога не е имал намерение да ви затваря и вие чудесно съзнавате това. Вашият адвокат не може да не ви е обяснил това. Вие сте откраднал пистолета на офицер. А това е постъпка, която влече след себе си повече документация и вътрешни разпити, отколкото сте в състояние да си представите. Ще са нужни седмици, а може би дори месеци, за да се изясни всичко. Поради тази причина явяването ви пред съда беше отложено. А и защото никой от нас не би искал да повдигат срещу вас каквито и да било обвинения — трудна задача при положение, че сте откраднал оръжието на офицер и сте го насочил към половината от личния състав на отдел „Убийства“. Значи вие продължавате да се срещате с вашия психолог, или психиатър, няколко пъти седмично, а ние си вършим писмената работа. След това възлагаме делото ви на някой снизходителен съдия и с това въпросът приключва. На ваше място всеки от нас би могъл да постъпи по същия начин. — Болд се усмихна странно и повтори: — Всеки един от нас! — Чудесно съзнаваше, че това е самата истина.
След като принуди Уайнстейн най-после да замълчи, Болд отново се обърна към жената.