Дафни продължи:
— Казах ли ти, че разговарях с Марина и тя ме уведоми, че Лиз се прибира у дома този уикенд? Защо се прибира, Лу? Защото е по-добре, или защото е по-зле? Поговори с мен!
Той се закашля и извърна глава. Опита се да измисли начин да смени темата.
— Исках децата да не са в къщата поне през първите няколко дни. Това е всичко — заяви той. Чудесно знаеше какво си мисли Дафни в момента.
— Защо ли това твое решение ми се струва напълно безсмислено? Значи мама се прибира у дома, а ти отпращаш децата? Да не би да мислиш, че тя се връща само заради теб? — Дафни пристъпи по-близо и повтори: — Поговори с мен!
— Дафи!
— Казал ли си на Лиз? Сподели ли с нея решението си? Защо си идва тя, Лу? За да живее, или за да умре? Това е много важно. — Дафни заобиколи бюрото и се насочи към него. — Познавам те. Винаги се стараеш да вземеш нещата в собствените си ръце. Решаваш нещо и твърдоглаво го отстояваш. Аз съм жена, Лу. Лиз би искала децата да са си у дома, независимо от допълнителното напрежение, което присъствието им оказва върху вас, независимо от мнението и препоръките на лекарите по въпроса. Децата ще я изцерят, Лу. Емоционално, а възможно е дори и физически. — Тя протегна ръка и здраво стисна рамото му. — Ти се държиш като деспот. Искаш да контролираш цялата ситуация, да й осигуриш спокойствие и тишина. Да я накараш да се почувства по-добре. Да я изцелиш. Похвални намерения, но реализирани по възможно най-неудачния начин. Върни децата обратно у дома!
При последните й думи Болд не можа да сдържи сълзите си, а приятелството му с тази жена го подтикна да се вгледа в очите й и да оголи душата си, да й покаже слабостта и уязвимостта си.
Тя очевидно възприе сълзите му като потвърждение на факта, че Лиз се прибира у дома, за да умре. Приближи се още повече и притисна главата му към себе си. Допирът с нея отново задейства предпазливостта му и той побърза да се отдръпне. Нямаше да й се довери, нямаше да й даде възможността да измъкне истината от него — тя би могла да изкопчи признание от когото и да било; беше експерт в това отношение.
Болд бързо прецени ситуацията и рече:
— Не съм особено добър баща, нали? Кой друг би изоставил децата си, само защото напрежението в службата превръща семейните задължения в тежко бреме? На става дума за Лиз. Отпратих децата, преди да разбера, че тя си идва у дома. — Насили се да се усмихне невесело. Изведнъж си даде сметка, че вече не му е трудно да лъже. И тъй като единствено истината му позволяваше все още да запази разсъдъка си, Болд не можеше да се избави от усещането, че се опитва да бяга по хлъзгав лед. — Но това не е най-лошото. Все още не съм казал на Лиз. Зная, че имаш право да ме укоряваш.
Очите й напрегнато се взираха в неговите. Облекчението, изписало се за миг на лицето й, веднага бе изместено от още по-силна загриженост.
— Почти ти повярвах. Добър си. Наистина си много добър!
— Защо да не ми вярваш? — възкликна той, но побърза да отклони поглед от очите й.
Неотстъпчивостта му сякаш я обърка. Тя продължи да го изучава.
— Какво, по дяволите, става, Лу? Опитваш се да ме забаламосаш нещо. — Изчака го да каже нещо, а след това продължи: — С какво да си обясня тези промени в поведението ти? С професионалния стрес? Семейният живот? — Погледна го и додаде: — Шийла Хил върти някакви междуведомствени интриги. На вчерашната оперативка ми нареди да направя психологическа преценка на всички присъстващи. Днес пък ми намекна, че може би бих искала да те посетя без покана, което според мен означава, че иска да включа и теб в списъка на наблюдаваните от мене лица. И знаеш ли аз какво си мисля? — Въпросът очевидно бе риторичен. — Пуснато е в ход малко домашно прочистване на специалния отряд. Хил не получава очакваните от нея резултати и секирата всеки момент ще се стовари върху главата на някого.
— Не е това — отвърна Болд.
— Аз съм тук по нейно нареждане, лейтенант! И ако се придържам към правилата, трябва да й докладвам, че в момента си физическа и емоционална развалина, че изглеждаш изтощен и раздразнителен и че през последните три дни състоянието ти непрекъснато се влошава. Би трябвало да я информирам, че не си в състояние да изпълняваш задълженията си.
Болд я погледна спокойно.
— Хил смята, че някой от членовете на специалния отряд може би изнася информация и я предоставя на Гайдаря от Хамелин. Аз съм офицер от разузнаването и работата ми е да го открия и да й го предам. Тя ми предложи да работя заедно с теб. Смята, че трябва да направим някаква комбинация: подхвърляме му лъжливи сведения и чакаме да видим какво ще се появи на повърхността. Това е много мащабна и сложна операция, а освен това идва в момент, в който имам и немалко други грижи на главата си.