После пусна записа отново. Появиха се коленцата на Сара, а после и крачетата й. Болд познаваше тези обувчици. Ден след ден й бе помагал да ги обува. Гърлото му се сви.
Русо обясни:
— Не зная поради какви причини, но човекът, застанал зад камерата, се стреми да ни даде образа на детето в близък план. Вероятно, за да може да покаже цялото телце и да ви убеди, че детето не е било наранено. Близкият план продължава до края на този участък. И ни дава възможност да видим това. — Тя насочи лакирания си с розов лак нокът към самия ръб на рамката.
Пусна записа отново и на мястото, указано от нея, запремигва някаква светлина.
— Видя ли това?
— Да.
— Ако го уголемя — тя бързо увеличи образа — и отделя този участък, ще получим това. — Болд видя единствено един сноп светлина, последван от тъмна лента. Беше леко изкривена. — Вече те предупредих, че тази работа изисква въображение. Искам да уголемя още малко и да видя дали ще мога да изчистя образа, но… — Тя прокара нокът по дължината на неясния образ. — Виждаш ли малкото квадратче светлина точно тук? Струва ми се, че това е нещо, окачено на стената. Вероятно картина. Или пък снимка.
Болд видя светлото квадратче.
— Огледало? — попита той.
— Значи наистина виждаш. — Тя кимна. — Защо не? Да, струва ми се, че това е част от огледало, което отразява образите срещу него. Но щом това е огледало, то тогава чий образ най-вероятно виждаме върху него? — Въпросът очевидно беше риторичен. — Човекът зад камерата! — Русо си отговори сама. Тя показа една сянка, разкривена форма, която изпълваше квадратчето от горе до долу.
Болд съсредоточи вниманието си върху същото изображение, но не успя да го идентифицира.
Тя се опита да му подскаже.
— Тази форма се движи върху огледалото, което хвърля светлина към нас. — Изчака още малко, за да му даде възможност сам да го види, но нетърпеливостта й надделя, тя се поизправи в стола си, изпъчи гърди и заяви: — Това е силуетът на гърдите й. — Прокара ръка по пуловера си и, очертала контура на гърдите си, гордо заяви: — Този видеофилм е бил заснет от жена.
30.
Единствената гледка, която се разкриваше от прозореца на хотелската стая, бе към сивата бетонна стена на отсрещната сграда, отделена от хотела само с една тясна уличка, по която бяха наредени цяла редица контейнери за смет. Шийла Хил го пусна да влезе, прикрита почти изцяло зад вратата. Но когато я затвори зад него, той се обърна и видя, че е облечена само с бял дантелен сутиен и високо изрязани бикини от същия вид, които плътно прилепваха към тялото й. Дори и през зимата тялото й бе равномерно загоряло.
Той носеше със себе си найлонова пазарска торба, която моментално привлече вниманието й, но той я вдигна високо и я отдалечи от нея, без да й позволи да я докосне. Това я принуди да се притисне силно към него, опитвайки се да докопа торбата. В същия момент той здраво я сграбчи за врата и я целуна дълго и ненаситно по устните, по които този път като че ли имаше повече червило от обикновено. То се размаза по лицата им.
Тя веднага откликна на докосването му със страст, която проникна през дрехите му и моментално го възбуди; тя с удоволствие се отърка о него — за нейно собствено удоволствие, не заради него — и се възползва от недостижимата пазарска торба, за да продължи да се притиска към него.
— Дай да видя — глезено проплака тя.
— Всичко с времето си, хубавице моя — отвърна Ла Моя.
Започна да я целува отново и не спря, докато не я остави без дъх и не долови дрезгавите стонове, изтръгнали се от гърлото й. Той обожаваше начина, по който двамата се дразнеха и възбуждаха. Шийла го наелектризираше, караше го да се забравя във вихъра на страстта. А нейната възбуда беше като пожар, който не можеше лесно да бъде потушен. Щом веднъж се освободеше от дрехите си, тя поемаше по пътя на удоволствието и никой не бе в състояние да я отклони от нея.
Ла Моя пусна торбата, пъхна силната си дясна ръка между краката й и я вдигна от пода. Шийла се разпищя от удоволствие. Влажният му език се плъзна в сутиена й. Дишането й стана тежко и неравномерно. Тя му намигна игриво.
Той непохватно я понесе из стаята като кукла, притиснал устни към гърдата й. После я хвърли на леглото.
— Побързай! — нареди Шийла и стисна колене.