Той затръшна вратата след себе си. Тръгна към асансьорите, като по пътя се опита да натъпче ризата в панталона си. Пред асансьора чакаше майка с малко дете. Ла Моя изпита силна болка при вида на малкото човече. Асансьорът пристигна, но той не се качи заедно с тях. Не можеше да се насили да застане толкова близо до някое дете. Тръгна по стълбите. Затича се. Затича се бързо. Бягаше с всичка сила. Искаше да избяга…
31.
Дейвид и Карли Китридж, и двамата разпределители в отбора по волейбол на „Микс Грил“, който предишната година бе заел трето място в междуградския турнир, тази година очакваха още по-добро класиране благодарение на новото попълнение в отбора — един младок, който се бе състезавал в университетската лига. Момчето беше добро и в отиграването, и при блокадите. А двамата Китридж бяха такива фанатици на тема волейбол, че бяха планирали внимателно бременността на Карли, така че бебето да се роди между двата турнира — на открито през лятото и на закрито през зимата. След една седмица Труди щеше да навърши пет месеца. Червеникаворуса коса, зелени очички… тя беше най-сладкото и скъпоценно бебе, което се е появявало на бял свят след раждането на Евлин — по-голямата й сестра.
Вечерните мачове всяка сряда се провеждаха в гимнастическия салон на „Рейниър Джуниър хай“, който се намираше само на няколко преки от най-евтината бензиностанция в Сиатъл. Карли постоянно се заяждаше със съпруга си, който някак си все успяваше да изпразни резервоара на колата преди сряда вечерта. След всеки мач те обикновено спираха на бензиностанцията и той пълнеше резервоара догоре, горд от собствената си спестовност. През летните месеци обикновено взимаше в колата и резервоара на косачката за трева. Дейвид беше от хората, които никога не биха пропуснали една толкова изгодна сделка.
Отборът победител от мача в сряда щеше да представлява Уолингфорд на шампионата на закрито. Карли се приготви да сервира срещу тухлената стена, която се намираше на девет метра от нея и върху която, на височина от два метра, бе начертана с боя права линия. Нейният сервис не беше най-силният в отбора, но беше доста труден за отиграване благодарение на лекото въртеливо движение на топката, което тя бе отработила до съвършенство.
Докато се приготвяше за сервиса, Карли Китридж погледна надолу към специалното столче на Труди, за да се увери, че дъщеря й е добре. Видя, че малкото ангелче е затворило очички. Евлин беше на детска градина. В живота им всичко беше наред. Тя удари топката и проследи с поглед съвършеното въртеливо движение. До сряда оставаха само още няколко дни. Карли очакваше мача с огромно нетърпение. В момента „Микс Грил“ се спрягаше като номер едно в предстоящия междуградски турнир. И Дейвид, и Карли възнамеряваха недвусмислено да докажат това.
32.
Болд отлагаше разговора с Лиз от два дни. Но сега трябваше да вземе някакво решение по отношение на последните улики — камиона на ФедЕкс, появил се на записа, с условията, оставени при похищението на Сара и той трябваше да съобщи за случилото се на Лиз. Независимо от здравословното й състояние. Предпочете да се качи по стълбите — така щеше да спечели още малко допълнително време, през което да се опита да събере мислите си.
Завари я да чете някаква малка книжка в леглото си. В съседното легло очевидно бе лежал някой, но в момента бе празно. Лицето й бе възвърнало предишния си цвят. Не носеше никакъв грим. Очите й вече не бяха размътени и нефокусирани. Изглеждаше уморена и по-стара от жената, която той си спомняше, но бе значително по-добре от онази Лиз Болд, която бяха приели в болницата преди няколко седмици.
— Изглеждаш страхотно — каза й той и я целуна по устните.
— Ще ми се да можех да кажа същото за теб. Не че не се радвам да те видя. Напоследък май общувахме повече по телефона. Липсваше ми. — Тя замълча в очакване и той да каже нещо. Когато не последва отговор от негова страна, Лиз го попита предпазливо: — Тя е, нали? — Внимателно го измери с поглед, чертите на лицето й се разкривиха. Рязко си пое дъх. — Тя, нали? — Руменината се отцеди от лицето й.
Болд понечи да отговори, но се задави със собствените си думи. Лиз говореше за Дафни; погрешно бе изтълкувала поведението му.
— Двамата можем да се справим с всичко — храбро заяви тя.
Болд се просълзи. Беше объркан, ядосан, разкаян.
В очите й, за пръв път от месеци насам, се появи някаква мекота. Болд осъзна, че болките от болестта са отшумели.
— Къде е тя? — попита Болд и посочи празното легло.