Опита отново.
— Тя се нуждае и от двама ни, Елизабет.
— Ти, копеле такова! — Тя се сви почти на кълбо. — Върни ми детенцето, чуваш ли!
— Ще я намеря — заяви той. Вече бе взел решение, но логиката му на дългогодишен полицай противоречеше на всичко, което бе казал до този момент. — Ще я върна. — Почувства се толкова малък, незначителен и страхлив…
Тя протегна болезнено слабата си и бледа ръка и му посочи вратата.
Болд понечи да я докосне, но тя с отвращение се отдръпна назад.
— Лиз, аз… — Не можа да измисли какво да каже.
Ръката й се разтрепери, но продължи да сочи към вратата.
Болд изтри сълзите си и неохотно тръгна натам. Бе завладян от смазващо усещане за празнота, почувства се ужасно сам… Излезе, без да каже нито дума повече. Знаеше какво трябва да направи.
33.
Болд зави по алеята към къщата, но преди още да угаси мотора, даде на заден, излезе на улицата и бързо се отдалечи от дома си. Случваше му се вече няколко пъти през последните дни. Къщата означаваше Сара. Не можеше да влезе вътре.
Твърде разстроен, за да мисли за ядене, той се върна в кабинета си и прекара цялата петъчна нощ заровен в компютърните разпечатки, изпратени му от техническата служба, в които се изреждаха телефонните разговори, записани с помощта на специално създадения за подслушване на телефонни разговори софтуер. За човек, който ненавиждаше съвпаденията, Болд бе принуден да се примири с факта, че техническата служба на полицейското управление изобщо не би разполагала с толкова модерни технологии, ако Сиатъл не се славеше като пристанищен град, през който минават контрабандни канали за всякакви незаконни стоки — от разглобени на части коли до кокаин — и ако не беше неоспорим център на азиатската престъпност. Настоящото ръководство на полицейския участък отделяше специално внимание на модернизиране на участъка и издигането му на щатско ниво. Поради тази причина службите разполагаха с цялото това съвременно оборудване, а неутолимите амбиции на Шийла Хил позволяваха на Болд да се възползва от него по напълно легален и законен начин.
Но въпреки всичките си прехвалени съвременни възможности новият софтуер се оказа напълно посредствен. Болд пропиля часове, за да слуша части от маловажни и незначителни разговори и още толкова време да прослушва записи, които дори не бяха отбелязани в компютърната разпечатка. От най-голям интерес за него бе фактът, че отделните членове на специалния отряд от полицейското управление в Сиатъл разменят непрекъснато мнения и информация. Между тях и ФБР обаче не протичаше никакъв диалог.
Няколкото откъса от телефонните разговори на Кей Калиджа също го заинтригуваха, защото тя очевидно се опитваше да изпълни молбата му и да събере документите за финансовото състояние на жертвите. На няколко пъти бе оставяла съобщения на Дънкин Хейл в този смисъл. Именно от тези записи, а не от собствения си телефонен секретар, Болд чу и съобщението, което Калиджа бе оставила лично за него. Не можа да не се засмее, осъзнал иронията на цялата ситуация — получаваше адресираните до него съобщения, подслушвайки чужди телефони.
„Лейтенант Болд, Кей Калиджа се обажда. Исках само да ви информирам, че не съм забравила вашата молба и че, макар и с по-бавни темпове, отколкото би ми се искало, вече постигам известен напредък. Част от финансовата информация, за която ме помолихте, ще намерите в електронната си поща — сметнах, че тя е по-надеждна от съобщение по факса. Освен това не бях сигурна дали факсът, чийто номер ми дадохте, е директен или не. Извинете ме, че се забавих толкова. Ще се постарая да ускоря нещата. Обадете ми се, ако сметнете, че мога да помогна с още нещо.“
Смешното бе, че именно очевидната готовност на Калиджа да помогне на Болд, го накара за пръв път да я заподозре. Беше се натъкнал на такава силна съпротива от страна на Флеминг и Хейл — както явна, така и завоалирана — че внезапната готовност на един от агентите да му осигури информацията, отказвана му от другите двама, изпълни душата му с подозрения. Нима някой бе успял да се добере до нея? Зачуди се дали не му подава неточна информация с едничката цел да отклони разследването на специалния отряд от правилната посока. Запита се дали и Калиджа, също като него, не е била компрометирана от Гайдаря от Хамелин. Възможно ли бе това? Нима бе забелязала страха в очите му? Дали знаеше, че детето му е отвлечено? Всяко подозрение пораждаше нови и нови догадки — също както една лъжа водеше до следващата.