За ченгетата думата извършител означаваше престъпник. Болд веднага забеляза иронията в думите на Триш.
— Казаха ли ви някакъв адрес? Град? Каквото и да било?
— Не. Само името на компанията. „Съвършен образ“. Но вие вече го знаете, нали?
— Искам много внимателно да чуете следващия ми въпрос и да осъзнаете, че мога да им помогна само ако ми кажете всичко. Нямам право да действам извън този град, а още по-малко извън щата, госпожо Уайнстейн. Ако реша да помогна, ще го направя като частно лице. Като приятел. Разбирате ли ме?
— Да.
— Добре. Тогава слушайте внимателно: знаете ли дали някой от двамата не е въоръжен?
Тя ахна по телефона, после сякаш се овладя и отговори:
— Да.
— С пистолет, с пушка — или и с двете?
— С двете — отвърна тя. — Даниел излиза на лов.
— Да се надяваме, че този случай не е такъв — рече Болд. — Ако вашият съпруг се обади…
— Ще му кажа веднага да се връща у дома — прекъсна го тя.
— Но най-напред се опитайте да разберете името на града и мястото, от което се обажда. Това е най-важното! Мотел, бар… няма значение! Едва след това можете да се опитате да го принудите да се върне у дома. — Продиктува й телефонния си номер и провери дали го е записала правилно. — Телефонът е включен по двадесет и четири часа в денонощието. Обадете ми се в мига, в който научите нещо.
— Аз ще се обадя — обеща тя. — Но Сидни едва ли ще позвъни.
Благодарение на намесата на Тереза Русо, Болд успя да открие адреса на „Съвършен образ“, без да прибягва до услугите на когото и да било. Само няколко минути след като й прочете интернет адреса, изпратен му от Даниел Уайнстейн, тя му продиктува адреса на компанията, даде му и адреса им за електронна кореспонденция, както и номерата на телефона и факса. Без да затваря телефона, Русо установи точното местоположение на компанията и му пусна по факса карта с точните координати.
Само пет минути след като й позвъни, Болд вече разполагаше с карта и адрес и бе готов да тръгне за един от жилищните квартали на Фелтън, Калифорния, северно от Санта Круз.
Провери и установи, че има полет за Сан Хосе след по-малко от час.
34.
Болд вече бе виждал веднъж Сидни Уайнстейн с оръжие в ръка. И нямаше никакво желание този път сам да се изправи пред двама въоръжени мъже. Позвъни на Ла Моя от колата си и го събуди. Сутрините през уикендите бяха единствената възможност за детектива да си поспи; Болд го лиши и от тази възможност.
— На път съм да направя голям пробив в разследването — каза му Болд, решил, че всеизвестният Ромео вероятно бе прекарал нощта с жена и сега сигурно страда от препиване с уиски. — Полет 192 на Югозападните линии е след петдесет минути. — Затвори веднага, защото знаеше, че ако му даде възможност да спори, Ла Моя щеше да успее да се измъкне от пътуването.
Оказа се, че е направил умен ход, защото Ла Моя пристигна на терминала само седем минути преди излитането на самолета. Носеше тъмни очила, косата му все още не бе изсъхнала, облечен бе с безупречно огладени дънки, обичайното си черно кожено яке и ботушите от щраусова кожа. Изпи литри кафе и хапна няколко солени бисквитки за закуска.
— Нищо ли няма да ми кажеш? — недоволно попита детективът, който седеше на предната седалка на взетата под наем кола.
— От първостепенно значение… — Болд започваше да се повтаря.
— Да, зная. Вече ми го каза. През първите четиридесет и осем часа случаят е в правомощията единствено на разузнаването. Значи два дни ще трябва да си държа устата затворена. — После додаде: — Извинявай, но ми се ще да ти напомня, че два дни са цяла вечност за ония беззащитни дечица.
— Не настоявай, Джон. Репутацията ти само ще спечели от това пътуване.
Детективът се оригна в отговор.
— Дано да стане по-добра, отколкото е сега.
Болд го запозна с доказателствата, които бе събрал — информира го за разговорите със семейство Шотц и семейство Уайнстейн, спомена му за извлеченията от кредитната карта на Даниел Уайнстейн, не пропусна и Интернет.
— Шибаният Интернет — възкликна Ла Моя. Тази международна компютризирана информационна система бе струпала допълнителни престъпления върху плещите на полицията — като се почне с хомосексуални похищения и се стигне до мошеничества и измами. Единствено мошениците от администрацията и високите етажи на властта я възхваляваха до небесата. — И значи този Даниел Уайнстейн, заедно с нашето приятелче Сид, са пристигнали по тия места, за да се позабавляват? Така ли е?