— Можем да допуснем, че те са премълчали някои от тези подробности, с цел да предотвратят възможността от копиране на престъпленията. Не всичките детайли са такива — изтъкна той, — но някои от тях наистина е трябвало да останат в тайна. — Той замълча за миг и додаде: — На тяхно място и ние щяхме да постъпим по същия начин.
— Ако ни бяха попитали от ФБР? — контрира го тя. — Не, нямаше да постъпим така. Това е еднопосочна улица, лейтенант. И двамата знаем това. — Тя сви устни. За Ла Моя устните й бяха изключително сочни и мамещи. Устни, по които времето не бе оставило никаква следа и които сами приканваха да бъдат целувани.
— Афиди — намеси се Ла Моя. — Въздушен TASER, а не обикновена електрошокова палка. — Той държеше собствената си палка под предната седалка на камарото. — А след себе си оставя детска свирка в празното креватче.
— Оставя знак за запазена марка? — възкликна тя. — Значи се гордее с отвличанията? С какво чудовище си имаме работа…
— Матюс би могла да ни помогне да разберем това — вметна Болд.
— Една от онези евтини свирки, които могат да се купят от всяка сергия.
Объркана, Хил попита невярващо:
— Той държи да направим връзката между всичките тези отвличания? Какво, по дяволите, означава това? — Тя кимна, дълбоко замислена. Изражението на лицето й бе мрачно. — Майната му! — изруга глухо.
Ла Моя се зае да обяснява:
— Ще поискаме позволението на родителите за подслушване на телефона им. Техниците веднага ще монтират магнетофон, свързан с телефонния абонат. Докато Флеминг не потвърди, че оставената визитка е на нашия човек, ще продължаваме да се надяваме, че това отвличане не е негово дело и че скоро ще последва искане за откуп.
Гайдаря от Хамелин никога досега не бе искал откуп. И затова се смяташе, че става дума или за някой перверзник, който се гаври с бебета, или за добре изградена верига за незаконно осиновяване.
Хил погледна часовника си и попита:
— Кога е извършено престъплението?
— Той разполага с два часа преднина — докладва Ла Моя.
— Това е цяла вечност. — В студените й сини очи проблесна тревога.
Ла Моя напомни:
— От диспечерската служба вече алармираха всички летища, железопътни гари и автогари. Предупредена е канадската имиграционна служба. Шерифските отдели. Фериботите…
— Два часа? Майната му! — Тя дълбоко си пое въздух, бавно издиша и поклати глава. — Майната му!
Огледа се внимателно, сякаш се боеше, че някой представител на медиите може да подслуша разговора им. После се обърна към Ла Моя:
— Влез в тази къща и ми намери някоя снимка, която да мога да използвам. Ако не разпространим снимката му незабавно, нямаме никакъв шанс да спасим живота на бебето.
Ла Моя влезе вътре и започна да търси. Във всекидневната попадна на купчина снимки, на които се виждаше малко бебе в прегръдките на майка си. Имаше три снимки в близък план и Ла Моя прецени, че стават за разпространяване по вестниците: мъничко личице с издути бузки и ясни сини очички. Изведнъж му стана непоносимо студено.
Върна се при Болд и Хил и в този момент видя черния микробус на научно-техническата лаборатория, който спря на освободеното за целта място. Хил взе снимките от Ла Моя и ги разгледа. После прошепна:
— Господи, понякога мразя тази работа.
Тримата пресрещнаха Бърни Лофгрийн, който се бе упътил право към тях. Директорът на отдела за криминалистични експертизи беше нисък мъж с бирено коремче. Носеше очила с изключително дебели стъкла, които силно уголемяваха очите му. Вървеше бързо и сковано, леко наклонен на една страна под тежестта на големия куфар с инструменти, който носеше в дясната си ръка.
— Искаме заключенията ти бързо, но без никакви пропуски, Бърни — заяви Хил.
— Не можеш ли да не ми говориш с такива клишета по това време на нощта? Кажи ми нещо, което вече да не зная, капитане — изсумтя Лофгрийн. — Измъкнахте ме по средата на вечеря.
— Стъпих върху това — прекъсна го Ла Моя и протегна към Лофгрийн пликчето със стъклото, което бе намерил. — Може да се окаже несъществено.
Хил го издърпа от ръката му, приближи го до очите си, разгледа го внимателно и едва тогава го подаде на Лофгрийн.
— Защо не ми каза досега? — стрелна го с укор тя.
Лофгрийн спря. Ла Моя, Болд и Хил спряха до него. Екипът от лабораторни техници бързо мина край тях и влезе в къщата.