— Точно това е начинът, по който е узнал, че семейство Шотц ще бъдат на онзи увеселителен влак, а Триш Уайнстейн ще пазарува…
За Болд изведнъж всичко си отиде на мястото: идентифициране на обектите, установяване на наблюдение, целящо да му помогне да определи точно времето за удара. Умората му мигновено се изпари.
— Значи той добре работи с компютър — заключи Болд.
— В онази къща изучават компютърна грамотност, сержант. Може да се окаже някой от семейството.
— Щях да се чувствам по-добре, ако бяхме получили всички фактури — рече Болд. — А и фактът, че тя си спомни толкова ясно няколко от поръчките в Сиатъл, не ми харесва особено.
— Всъщност трябват ни поръчките, направени по електронната поща — отбеляза Ла Моя.
— Ще ги получим — напомни му Болд. — Тя обеща да ги изпрати.
— Слава богу, че ги пази.
Болд погледна картата.
— Следващият изход. А после на изток.
— Сигурен ли си, че са там?
— Триш Уайнстейн ми каза, че Сидни й позвънил. Тя изкопчила от него името на мотела, а после му казала да си завлече задника обратно у дома, преди да се е озовал в затвора. Триш твърди, че Сидни бил убеден, че постъпва правилно.
— Значи сега трябва да убедим братовчедите Уайнстейн да се откажат от плана си — процеди Ла Моя.
— А някой ден може и да им благодарим — додаде Болд.
— И защо?
— Ако Уайнстейн и братовчед му Даниел не бяха тръгнали насам, за да се срещнат с госпожа Стоунбек, ние двамата с теб щяхме ли да вземем първия самолет за Калифорния?
— Разбрах.
— Трябва да ги стреснем — посъветва го Болд. — Да ги предупредим какво ще им се случи, ако се приближат на по-малко от десет мили до госпожа Стоунбек.
— Обичам тази работа — заяви Ла Моя, излегна се назад на седалката и изпусна дълга въздишка. — Но тази кола е един голям боклук.
35.
Болд се ровеше из документацията на „Съвършен образ“, като едва издържаше на напрежението, породено от недостига на време. Ронда Шотц, Хейс Уайнстейн, неговата Сара… В разговора си с тях Стоунбек бе позанижила размера на продажбите си, но дори и така, пет или десет детективи, работещи заедно, щяха да прегледат документите за броени часове. Заради безопасността на Сара Болд трябваше да се справи с всичко сам — да прегледа всички имена и дати, да ги засече с имената на жертвите на Гайдаря от Хамелин.
Бавно и постепенно той изграждаше убедителни и в крайна сметка необорими доказателства, че малката компания за изработени по поръчка детски дрехи с образа на съответното бебе, бе свързана поне с четири от жертвите на Гайдаря от Хамелин. Тази информация бе достатъчно убедителна, за да подтикне специалния отряд към незабавни действия, да им предложи добра и надеждна следа, която да ги отведе до истинските извършители.
Болд обаче не я сподели с никого.
Залозите бяха прекалено високи. Към тях се прибавяше и възможността сред поръчките, които Стоунбек бе получила по електронната поща и които бе обещала да изпрати на Болд, да са включени името и адресът на следващата жертва на Гайдаря в Сиатъл. Според Болд укриването на такава информация бе не само престъпление само по себе си, но и противоречеше на всичките му убеждения и принципи. На цялата му природа. Да я сподели с колегите си, означаваше да тласне разследването напред. Само че той вече бе решил да продължи със собственото си разследване — решение, което не му позволяваше да разпространява информацията, до която бе успял да се добере. Не знаеше още колко дълго ще може да държи Ла Моя настрана, но бе убеден, че ще измисли нещо, за да удължи четиридесет и осем часовия гратисен период, гарантиран му от поста му на офицер от разузнаването, който Болд използваше като извинение за мълчанието си. В крайна сметка, ако се стигнеше дотам, щеше да информира Ла Моя за отвличането на Сара и щеше да се моли и да се надява на неговата лоялност и подкрепа.
Стремежът на Болд да намери вътрешно равновесие между тези две противоречиви сили — живота и безопасността на Сара срещу похищението на още едно невинно дете — ставаше все по-неубедителен след всеки негов вътрешен довод и размишление. „Избрахте си най-неподходящия човек, промърмори той почти неразбираемо, седнал зад бюрото си. Избрахте неподходящото ченге.“
Някои от фактурите на „Съвършен образ“ бяха написани с ужасно нечетлив почерк, който допълнително усложняваше задачата на Болд. За негова изненада обаче всички цифри бяха достатъчно четливи и разбираеми.