Болд напредваше бавно. Проверяваше всички документи — име по име, дата по дата, месец по месец. Ако можеше да намери още един клиент от Сиатъл, той може би щеше да е в състояние да открие и проследи Гайдаря от Хамелин, който неминуемо щеше да го отведе при дъщеря му.
На два пъти заспива над документите и трябваше да се връща назад и да търси последната фактура, която си спомня ясно и отчетливо. От време на време поглеждаше крадешком към часовника на стената. Всяка отброена минута бе като удар за него. Рискуваш живота на някое друго дете, непрестанно му нашепваше някакъв глас. Започна да разлиства документите по-бързо и енергично и заспа за трети път.
Ла Моя се питаше как е възможно приоритетите на разузнаването да са по-важни от нуждите на специалния отряд. Нима бе възможно Болд да се интересува само от възможността да пипне някого, или пък да предпази източниците си, и то в момент, когато животът на невинни дечица бе заложен на карта? А може би разузнаването — отдел, обгърнат с пълна тайнственост и секретност, бе директно въвлечено в разследването на Гайдаря от Хамелин без знанието на специалния отряд? Ла Моя все пак спази обещанието, дадено пред Болд, но го направи поради една-единствена причина — вярваше на Болд така, както на никой друг.
Решението му бе допълнително улеснено и от факта, че самият той бе затрупан с писмена работа, която трябваше да свърши. Прекара съботата приведен над докладите за имуществени щети, които бе събирал през почти цялата изминала седмица. Надяваше се, че Хил може да се появи и да му предложи да прекарат нощта заедно. Улови се, че с надежда вдига поглед при всяко отваряне на вратата. Но Шийла Хил така и не дойде. И той остана да работи сам.
Дори и в най-напрегнатите и спешни разследвания бюрокрацията в полицейското управление на Сиатъл оставаше вярна на себе си. Хората може и да действаха бързо, сновейки от заседание на заседание и от етаж на етаж, но документацията се движеше според собствените си правила и закони. Тя се контролираше от волнонаемните служители в управлението, голямата част от които работеха срещу минимално заплащане. За тях думата спешно, която срещаха толкова често върху документите, които обработваха, бе почти изпразнена от съдържание и с времето преставаха дори да я забелязват. По коридорите на полицейското управление се носеше старата и изтъркана шега, че всеки, който иска малко да си почине и да забави хода на дадено разследване, трябва само да подаде искане за отварянето на архивирани файлове и документи.
Ла Моя работеше върху едно от предположенията, изказани от Болд. Според неговата теория парченцата автомобилно стъкло можеха да се окажат резултат от някой вандалски акт или кражба — тийнейджърите нерядко чупеха прозорци на коли просто за удоволствие, или пък невръстни крадци разбиваха стъклата, за да отмъкнат радио или стереоуредба. Теорията продължаваше с предположението, че Гайдаря от Хамелин вероятно често бе минавал през участък, посипан с разтрошени автомобилни стъкла, и неволно ги бе отнесъл с обувките си до сцените на различните престъпления. Болд наистина бе първокласно ченге!
Докаран до безсилие от нежеланието на ФБР да им изпрати доклад с лабораторните заключения върху вида на стъклените парчета, Ла Моя се зае с бавната и трудоемка задача да изчете всеки доклад за имуществена повреда, заведен през последните шест седмици. Вярваше, че при всеки подобен случай собствениците на превозните средства подават жалба до полицията, защото това бе единственият начин да предявят претенции пред застрахователните компании за покриване на щетите. Пред очите му се нижеха доклади за всевъзможни имуществени щети — от неимоверно глупави и странни до напълно законни и основателни; от оплакване за повредено кожено яке на стойност хиляда долара до жалба за потрошена домашна стереоуредба, която била изхвърлена през прозореца на апартамента от ревнив любовник.
В много от случаите ставаше дума за най-обикновен вандализъм, непровокиран по какъвто и да било начин от собствениците — рисуване с цветен спрей, хвърляне на камъни, палежи. Ла Моя четеше особено внимателно всеки доклад, свързан с вандалски акт върху превозно средство. Отделяше на отделна купчинка всеки рапорт, в който се споменаваше за натрошено предно стъкло или за счупен страничен прозорец. Отделяше и онези материали, в които не се споменаваше за счупени стъкла, но той самият смяташе, че единственият начин да се стигне до касетофона на таблото, е чрез разбиване на някой от прозорците.