Пускането й от болницата бе отложено за двадесет и четири часа поради някаква грешка в болничния график. Болд не я очакваше и в първия миг не реагира никак. Само седеше и я гледаше.
— Прости ми — спокойно изрече тя. Влезе вътре и затвори вратата след себе си.
„Да ти простя?“, помисли си Болд и отново бе погълнат от задушаващото го чувство на вина. От устата му не се отрони нито звук. Той се изправи и се приближи до Лиз.
— Държах се глупаво — рече тя. — Реагирах не по християнски и аз…
Болд прегърна непознатото й тяло — някога толкова меко и примамливо, а сега ъгловато, с остри изпъкнали кокали.
— Не. Ти имаше всички основания…
— Глупости. Държах се ужасно. И сега се извинявам. Моля те да ми простиш.
Двамата заговориха едновременно, думите им на прошка се сляха и зазвучаха еднакво.
— Ще си я върнем — заяви жена му.
— Ще си я върнем — повтори като ехо съпругът й.
— Ние двамата.
— Никога не съм си мислил…
— Разкажи ми — помоли тя, внимателно разкъса прегръдката им и се отдръпна назад. — Разкажи ми всичко. Времето работи против нас, нали? Зная, че е така. И едновременно с това вярвам, че Господ няма да допусне да ни я отнемат. Господ ще се погрижи да си я върнем жива и здрава. Но не и без твоя помощ, скъпи. Ти си най-доброто ченге в тази страна.
Най-после бе доживял да чуе и това — думи, които тя никога не бе изричала, макар постоянно да бе изтъквала негодуванието, яда и безсилието си, породени от изискванията и рисковете, съпътстващи работата му. Думи, които на драго сърце би върнал обратно, би ги заменил за възможността да си върне Сара.
Лиз, която разбираше всяко негово чувство, го погледна и рече:
— Ние не сме сами в това премеждие.
Огромната празнота, изпълнила душата му, започна да намалява. Даде си сметка, че причина за това не е някакъв реално съществуващ факт, а промяната в състоянието на духа му… как иначе би могъл да си обясни тази толкова бърза и цялостна метаморфоза? Сега, когато Лиз беше заедно с него, всичко изглеждаше далеч по-различно.
— Заедно — промълви той и докосна с устни ухото й, допря пламналата си буза до лицето й.
Подобно на старо дърво, изкоренено от силния напор на вятъра, Лиз неохотно отстъпи пред сълзите, изпълнили очите й.
— Заедно — съгласи се тя. — Върни я у дома. — Сега вече плачеше открито.
В първия миг Болд си помисли, че думите й са отправени към него, но Лиз продължи да нашепва молбата си толкова тихо и неразбираемо, че на него му се стори, че я чува ясно с душата си.
— Моля те, Господи, върни я у дома.
— Заедно — повтори Болд. За разлика от всички останали тази бе единствената дума, която можеше да му донесе изцеление.
37.
В четири часа сутринта Болд разбуди Лиз, която спеше дълбоко. Тя се пробуди веднага и яростно размаха ръце — дали за да се избави от паяжината на някой кошмар, или пък да прегърне съпруга, който за пръв път от толкова време насам спеше до нея.
Двамата не се бяха любили преди да заспят — Лиз все още не беше достатъчно силна — но любовта им бе по-силна и по-споделена от всяка друга нощ, в която физически бяха сливали телата си. Болд дори бе успял да намери малко покой и да се остави в прегръдките на съня, който от няколко дни бягаше от него.
— Ти каза нещо снощи… — Болд я погледна напрегнато.
— Любими? Какво има — попита Лиз, наричайки го с най-свидното име, което използваше само тя.
— Ти каза, че не сме сами…
— Имах предвид, че Господ…
— Да, зная. Но става дума за нещо повече, разбираш ли? Мисля, че най-после проумях защо все още не сме получили материалите от разследването в Портланд. Както и тези от Сан Франциско. Ами ако се окаже, че не Бюрото бави разследването, а самите полицейски управления, във всяко от които има по един човек в нашето положение?
— Нямаше ли вече да си разбрал по някакъв начин за това?
— И как да разбера? Нима някой знае за нас? За Сара? — Болд запали осветлението в стаята и Лиз премигна. Той продължи: — Позволих си да повярвам в това. Защо трябва някой друг да знае. Хил греши в предположението си, че някой репортер работи съвместно с някое ченге от управлението. Защото не става дума за един доносник, а за поредица от къртици… цяла група ченгета във всеки един град, които се намират в абсолютно същото положение, в което се оказахме двамата с теб.