Баулър изобщо не изглеждаше като мъж още ненавършил четиридесет години. Болд можеше и да не го забележи, ако не бе влязъл тук специално заради него. Облечен беше с омачкана бяла риза, наплескана с нещо червено — или кетчуп, или кръв. Когато забеляза Болд, той отрицателно поклати глава, опитвайки се да избегне разговора.
Болд придърпа един стол към масата, седна и го погледна изпитателно.
Барманката се намеси, опитвайки се да избави своя постоянен клиент. Косата й очевидно бе боядисана, гърдите й — изкуствено уголемени, а яркосините сенки над очите й се забелязваха дори и в тъмната, прилична на пещера кръчма.
Болд поръча портокалов сок за себе си и кафе за Баулър.
— Кой те изпрати тук? — попита Баулър и смени кафето с уиски.
— Така и не получихме материалите от вашето разследване, Том — рече му Болд, решил да говори направо. — Ти ръководеше разследването — припомни му той.
— Искаш да кажеш, че бях Кралица за един ден. Флеминг се появи, моят началник си сложи наколенките, погледна го право в очите и рече: „Както заповядате, господин Федерален агент“. Бяхме сформирали сериозен екип за разследване на особено тежки престъпления, но в крайна сметка се оказахме само момчета за всичко за костюмарите на Флеминг. Той е чудовище… този Флеминг. Диктатор. Има очи и на тила си, чува и вижда всичко. Знае какво мислиш още преди самият ти да си го осъзнал. Непрекъснато е нащрек. Постоянно имах усещането, че във всеки един момент той ни… използва. Манипулира ни, работи ни… а нашият шеф така и не го разбра. Ние събирахме доказателствата, но те ги обработваха и анализираха. И трябва да призная, че Флеминг се справи брилянтно — с вещината на преден защитник, който се опитва да убеди някоя от клакьорките доброволно да си свали гащичките. Ние се излагаме на упреците на обществото и поемаме цялата вина; Флеминг контролира цялото разследване. Чудесно знае къде да натисне, кои връзки да използва. Оставя нашия шеф да се фука по коктейлите и да се хвали, че разговаря по телефона и си пие пиенето с нашия щатски сенатор. Всичко е политика, Болд. Разпределение на вината: кой да опере пешкира, ако разследването се провали. И кого да интервюират по първите страници на вестниците, ако онзи тип влезе в седми участък и се предаде доброволно. Нека да ти кажа нещо — съобщенията по радиото провалиха разследването. Обществото е като дете, знаеш ли? Сервирай му прекалено много прибързана информация и то става опасно. — Той изпи уискито на един дъх. — Да вървят по дяволите!
— Как са децата? — попита Болд.
Том Баулър стисна зъби, очите му изведнъж сякаш се уголемиха и той ги прикова върху лицето на Болд. После се провикна към барманката, но гласът му прозвуча твърде високо:
— Джиндър! — Тя донесе двете питиета. — Какво искаш да знаеш за моите деца?
— Нека ти изложа една хипотетична ситуация, Том, и може би ще успееш да ми помогнеш да си изясня някои проблеми — рече Болд.
— Защо разпитваш за децата ми? — отново попита мъжът с настоятелността, характерна за пияниците.
Болд най-сетне бе успял да привлече вниманието му. Изведнъж му се стори, че в помещението стана по-топло.
— Какво по…
— Сара скоро ще стане на две годинки. Можеш ли да повярваш? — Болд отпи от сока си. После бутна чашата настрани. Напрегнато се вгледа в Баулър, без да изрече нито дума повече. Изражението на мъжа срещу него бавно се вкамени. Вече знаеше защо Болд бе пристигнал в Портланд. — Така че нека да допуснем, хипотетично, разбира се, че някое ченге работи по случай, голям случай… като поредица от похищения на деца… нещо такова — продължи Болд.
Баулър се размърда неловко на стола си.
Болд продължи:
— Нека допуснем още, че извършителят не е глупак. Чудесно съзнава, че трябва или да е невероятен късметлия, или да разполага с човек, който да работи в негова полза. Знае още, че федералните ще се намесят в разследването. Десетки хиляди деца изчезват всяка година. Много малко такива разследвания завършват успешно. Още по-малко са тези, които влизат в съда. Но този тип държи да се знае, че похищенията са негово дело. И оставя визитна картичка след себе си.